Вдъхнових се от реклама в Youtube . Една от онези досадните, които прекъсват клипчето точно в най-интересната част (тъкмо Кемал разбра, че Джамиле му изневерява). Добре, че Youtube ни дава възможност след 5-6 секунди да пропуснем рекламата.
Но тази беше по-различна. Не натиснах "пропускане". Имаше много истина в нея още с първото изречение. Говореше един известнен актьор, на когото страшно много се възхищавам още от зародиш. Накара ме да се замисля за живота точно преди кулминацията на турския сериал. Какъв абсурд само – седнала съм да гледам сериал в интернет, за да се отпусна малко (По-скоро да си взема дневната доза драма. Все пак съм жена.), а една реклама ме пренесе в света на размислите за живота. Онези от часовете по философия в училище.
Знаеш ли коя е думата, която най-много ни пречи на нас, българите? Не, не е "бедност". Нито "страх" , нито дори "инат". Тя е съвсем мъничка, използваме я без да се замислим. Много често. И там е проблемът. Думата е "дано". Една не паразитна, а направо туморна дума за нашето общество. "Дано да взема този изпит" , "Дано дъщеря ми да спечели това състезание", "Дано животът ми поднесе само хубави неща от тук нататък", "Дано никой повече не ме нарани"... и още куп глупави фрази. Лишени от смисъл и действие. Пълни с инертност и безсилие. Връхната точка е "Дано дойде някой да ни оправи държавата и да промени нашето положение" или "Дано стане чудо". Сериозно ли? Предпочиташ да бездействаш, правейки НИЩО, вместо ти да си този "някой". Е, случи ли се чудото? Няма и да се случи, докато си повтаряме дано това и дано онова. И чакаме. Някой, нещо.
То не идва. Знаем, че все някога ще дойде. Заблуждаваме се, заблуждаваме и децата, и близките си. Самите ние живеем с една имагинерна представа за събитие, за което сме купили билети и чакаме да дойде датата. Осъзнай се. Та ти си главния герой. Нима се отказа от ролята си?
Добре де, не може ли да премахнем тази дума от речниците си, от главите си, от живота си. Или най-малкото да я заменим с "ще". Не "дано се справя добре на това интервю за работа", а "ще се справя отлично на това интервю". Не ти ли звучи по-добре? Замени мързела, липсата на инициатива и лъжовното желание за такава с действието. Превърни бягащата от тялото ти като Юсеин Болт увереност в бликащо като планинско ручейче, превръщащо се във водопад, самочувствие.
Вместо да си казваш "а дано ама надали" истински ама истински повярвай в себе си. В качествата си. В това, че можеш, че бъдещето е в твоите ръце. Тогава вече няма да чакаш чудото. Защото ти си чудото. Разковничето е действието. Използвай го пълноценно действайки, а не чакайки. Промяната няма сама да дойде. Изпратих й няколко покани за приятелство плюс покана за концерта на Веско Маринов. Не иска да дойде, гадта. Явно не харесва или теб, или Веско. И в двата случая я няма.
Използвай настоящето си рационално, за да съградиш ползотворно бъдеще. За теб. За децата ти. Дерзай. Ставай от дивана и действай. Животът не чака.
Коментари