На 4 януари 1967 излиза плоча, която разлюлява неподготвения музикален свят и извежда на сцената една нова, дива и магнетична група. Групата е The Doors и точно преди 50 години излиза дебютният й албум със същото име. А днес The Doors е считан за един от най-важните записи, дал сериозен тласък на сайкъделик рока.
Родени в нощните клубове на Холивуд, песните в The Doors са абсолютен химн на поколението бурни, млади и различни хора от средата на 60-те. The Doors вмъкват различни влияния в песните си (например боса нова в грууви ритъма на “Break on Through” и блус стандарти в китарния риф на парчето), а върху тях блести силната поезия на Джим Морисън.
Сред 11-те песни в The Doors се открояват и два великолепни кавъра - "Alabama Song" от операта от 1927 “Възход и падение на Махагоновия град“ и класическото блус парче на Уили Диксън “Back Door Man”, записано от Хаулин Улф 7 години по-рано, превърнато тук в мощна сайк-блус експлозия. А за епичната мрачна импресия “The End”, която се простира в почти 12 минути, самият Морисън твърди, че всеки път като я слуша или пее, тя постоянно променя значението си - ту за края на детството, на приятелството или любовта.
В 50-те години след издаването си, албумът е оглавявал 27 пъти световни класации за най-влиятелни албуми, а Парк Пътърбо от Rolling Stone през 2003 казва за The Doors, че “четиримата от Ел Ей представят най-успешния брак на рок поезията с класическия темперамент на хард рока - надрусана и безупречна класика". Е, да го чуем!
Коментари