Ако си минал 20, трябва да си осъзнал поне 2 от тези 5 неща

icon
Sofialive.bg
Източник: iStock/Guliver

Младостта е един от хубавите периоди в живота, защото имаш усещането, че притежаваш цялото време на света и всичко тепърва предстои. Сякаш никога няма да остарееш и винаги ще си на крилете на късмета, щастието и любовта. Горе-долу след 20-тата си годишнина обаче, започваш на разбираш, че безгрижието и свободата не винаги са чак толкова сладки и това да си независим има и друга страна.

Ето 5-те неща, които осъзнаваш след това:

Светът не се върти около теб

Колкото и да е неприятно, бързо свикваш с тази нова истина. Ако през тийн годините родителите, роднините и приятелите буквално са тичали подир теб, готови да ти подарят цялото си време, внимание и съпричастност, то нещата вече не стоят по този начин. Ексизтенциалните ти кризи отдавна не шокират най-добрия ти приятел, вашите не ти звънят по 4 пъти на ден да те подсещат за какво ли не, а новите ти съседи не желаят да слушат и един процент от "вълнуващите" истории за живота ти, нито пък ги е грижа с какво творчество се занимаваш през свободното си време. Всеки предпочита да обърне внимание на себе си и на своя свят, вместо да се ангажира с теб 24/7.

Постиженията ти от детсвото и гимназията не трогват никого

Като дете си пял в хор и си имал само отлични оценки? В гимназията всяка година са ти правили изложба в коридора на училището и са ти чели стихотворението на един патронен празник? Спечелил си титлата "Най-атрактивен ученик" или си оглавявал ученическия съвет? Спокойно, на никой вече не му пука. Постиженията от тези години може и да имат сантиментална стойност за теб, но на бъдещите ти работодатели например, няма да са особено интересни, нито ще окажат положително влияние върху мнението им. Разбира се, винаги можеш да си припомняш тези моменти на по чаша чай или бира с близките си, но само до там.

Личните ти драми не са такива в буквалния смисъл

След 20-те си години, започваш да разграничаваш една драма от друга и разбираш,че половината от младежките ти терзания, които преди са те карали да се чувстваш толкова зле и да виждаш всичко прекалено мрачно, са дреболии и най-обикновени капризи. Това да ти спре за 1 ден интернета вече не е края на света, факта, че някой добър приятел вече не ти е така близък, не предизвиква толкова тъга в теб, а новината,че "голямата" ти гимназиална любов се сгодява, не те кара да подсмърчаш тайничко. Нищо не е чак толкова драматично, ужасно и трагично. Просто  хората се променят.

Не всичко е безгрижно, лесно и приятно
Махнал си шарените очила и си разбрал, че живота може да е и труден, сложен и не винаги да получаваш каквото искаш. Времената на безгрижие, безвремие и постоянно веселие вече ги няма и се налага да се грижиш за себе си, справяйки се с всякакви изпитания. Вече рядко имаш шанса да спиш до обяд и да си чатиш цял ден, нямаш дълга лятна ваканция и когато нещо не ти хареса, не можеш просто да затръшнеш вратата и да си тръгнеш. Джобните от вашите са в далечното минало, но за това пък си имаш сметки за ток, вода, телефон и куп други разходи, които всеки месец те очакват с голямо нетърпение. Не се размотаваш всяка вечер с приятели и често единственото за което най-много копнееш е повече време за сън.
Закъсненията отдавна не се толерират с фрази от сорта на "автобуса се забави" или "забравих да си навия аларма, а майка ми не ме съдуби".

Оправданията не вършат работа
Ако в гимназията понякога си се оправдавал за дадена ситуация с цел да се измъкнеш, то на по-късен етап номера вече не минава. Колкото и да се опитваш да се оправдаваш за своя грешка с другите хора, лошото време, натоварения трафик, Световната конспирация, липсата на каъсмет и дори Глобалното затопляне, ефекта ще е нулев и няма да спечелиш нищо от това. След навършването на 20-25 лека полека започваш да схващаш,че е глупаво винаги да търсиш вина само у външните фактори без да поглеждаш към себе си. И колкото и да не ти се иска, трябва да започнеш да поемаш отговорност за действията си.

 

Виж как се е развила златотърсачката от детсвото си до днес.