Драга Рут, ще бъдем малко Rude - гастролът ти при Азис е смешка

Рут Колева участва в новото парче на Азис "Циганче": предимно с това, че двамата се целуват.

Разбира се, в такива моменти e вече норма да се приветства ставащото. Размахано е бялото знаме между нормална музика и чалга, заравят се томахавки, цари комбинативен либерален дух, всички трябва да се прегръщат задружно. Ние трябва да прегърнем различните, маргиналите, необикновените, да се целунем с тях, да ги разберем, приемем. Но драга Рут и още по-драги Азис: Ние Нямаме Никакъв Проблем с Това. Разберете: Нямаме Никакъв Проблем.

Имаме проблем с друго. Че толерантността е едно и тя трябва да трупа активи, защото е важна и справедлива. Но музиката ви е шит и парчето на Азис е тъпо, като почти всички други. Вече е невъзможно просто да говориш за музика, за музикална стойност, за музикално насищане, за музикален вкус.

Едно време да харесваш Азис беше белег за ограниченост.

Сега да не харесваш Азис е белег на ограниченост.

Едно време като кажеш, че това е тъпа чалга, значеше, че си интелектуалец.

Сега ако кажеш, че е тъпа чалга, значи си пишман интелектуалец.

Едно време малкото останали територии на хубавата музика трябваше да се бранят със зъби и нокти.

Сега трябва лайняните територии да се пришиват към островчетата на вкуса.

Едно време всички мразихме чалгата с основание.

Сега да мразиш чалгата е основание да те обявят за хейтър.

Позволете ни, драги Азис, и драга Рут, да кажем: парчето "Циганче", ако се абстрахираме от глазурата на толерантността, е тъпичко, посредствено, неслушаемо и дразнещо. В него няма нищо интересно, нищо вълнуващо. Направено е, за да инфлуансира социални мрежи и youtube - така, както се прави всичко напоследък. Наясно сме, че според вас целта му е "да има послание". Но хубавата музика има послание заради самото си качество, а не защото се пришива по изкуствен път. 

И не, не сме хейтъри.

Просто сме олд скул хора, които като видят нещо, че е хубаво, казват, че е хубаво, и като видят, че нещо не е, казват, че не е. Нищо лично.

Новата русалка Ариел, или как Дисни създава расизъм