...грейва най-шано усмивката на всички времена

На един подобен 19 септември, 1507 гениалният Леонардо да Винчи завършва картината си Мона Лиза и оттогава историята на изкуството, а и на усмивките въобще никога вече не е същата.

Смята се, че La Gioconda или Джокондата, както става популярна творбата през 19 в., всъщност била седящата дама Лиза - съпруга на богатия флорентински търговец Франческо дел Джокондо, която Леонардо рисува под името "веселата жена". "Мона" пък е често срещано в италианския език нарицание на "мадона", което значи "моята дама" или мадам, така че името може да се превежда и като "Madam Lisa". Леонардо е започнал да рисува легендарната картина през 1503 и според неговия биограф Вазари, я завършва четири години по-късно. Произведението от маслени бои върху дъска от топола е с една от най-загадъчните усмивки в историята, а след смъртта на Да Винчи, картината е отрязана, като са отстранени части от двете ѝ страни, където е имало изображения на колони.

Освен, че са я резнали, тя е изложена във Фонтенбло и по-късно е преместена във Версайския дворец. След Френската революция е преместена в Лувъра, а Наполеон I я поставя лежерно в спалнята си в Тюйлери, като по-късно отново е върната в Лувъра. По време на Френско-пруската война от 1870-1871, картината е извадена от Лувъра и скрита някъде във Франция, като днес "Веселата Лизи", официално е собственост на френското правителство и се съхранява отново в Лувъра в Париж.

Текст Михаела Самарджиева