В началото на XX век вместо жълти таксита из софийските улици потраквали файтони с три различни тарифи - според предлагания лукс. Ценоразписите, на които се мъдрел общинският печат, висели под седалките на конярите и наивниците се качвали, без да питат колко ще им струва курсът. Когато идвал моментът за плащане обаче, често се оказвало, че им искат два пъти по-висока цена. Оплачел ли се някой, жалбата била препращана от кмета към съответното отделение, а оттам потърпевшите отивали при чауша - нещо като квартален полицай и доверен човек на файтонджиите. Разрешаването на спора често ставало в кръчмата, където чаушът седял пред чаша ракия, поръчана от съответния файтонджия, а пътникът пиел една студена вода. Днес на кръчма не ни канят, но ракията най-вероятно се лее в още по-големи количества.
Фотография Васил Танев
Още от Пука ли ти, че...:
- Първа зима в СамЕлион - между празничния уют, снежните склонове и неподправената красота на Рила
- Как "Ергенът" най-сетне да сработи в следващия сезон
- 5 идеи за нови стачки, които да блокират София
- 5 нестандартни начина да се придвижваш без градски транспорт
- Cena, barter mojeli, "като ново": Най-важните термини в онлайн обявите
- 5 причини да не се мъчиш да правиш плочки за плажа
- Религия в училище? А защо не Властелина и Star Wars?
- Ту-тууу: Ако Бойко водеше часовете по религия
- 5 причини да отидеш болен на работа
- Супермаркет в пощата? А защо не казино в НАП и аптека в КАТ?
Коментари