...от днес работим по стандарт

Ако напоследък се оплакваш, че почивката не ти стига или часовете в офиса са ти твърде дълги, трябва да си наясно, че положението днес е направо прекрасно. То става такова точно от 13 март 1973, когато състрадателни хора в Министерски съвет и Централния съвет на Българските професионални съюзи решават да въведат намалено работно време и петдневна работна седмица. Планът им е част от шестата петилетка (1971-1975), а преди него другарите и другарки от Народна република България са давали доста повече за родината.

Трудът е бил основна добродетел по време на режима и преди промените нашите баби и дядовци, майки и бащи биха сметнали за чиста проба каприз да работят само някакви си осем часар и то пет дни в седмицата. Техните трудови подвизи са били далеч по-мащабни, а почетното звание Герой на социалистическия труд не се е взимало току така. То се връчвало "за изключителни и трайни постижения от особено голямо значение за развитието на народното стопанство, просветата, културата, изкуството, техническия прогрес и за изключителни заслуги в строителството и защитата на социализма и комунизма в НРБ и други социалистически страни". Сигурни сме, че се е постигало с безкрайни работни дни, дълги часове труд и безпрекословна отдаденост по заводите, строежите и полетата на родината.

Трудовите или занаятчийско-ученически книжки влизат доволно в употреба след нововъведението, а то става факт първо в Бургаски, Варненски, Видински, Врачански, Кърджалийски, Кюстендилски, Пазарджишки, Пернишки, Пловдивски, Русенски, Смолянски, Сливенски и Хасковски окръзи. Чак след това и в останалата част от страната. Днес пък само берем плодовете на промяната - едни скромни пет дни в седмицата.

Текст Михаела Самарджиева / Фотография iStock/Guliver водещата снимка и
Спомени от Народната република двете в текста