...първата ни поща била за чудо и приказ

Слагаме каскета, палим колелото и облизваме марките, защото 16 февруари официално е обявен за Международен ден на пощальоните и куриерите. Сигурно не знаеш, че пощенските съобщения в отоманската империя възникнали значително по-късно от тези в европейските земи - едва в началото на ХVІІ век. Точно затова организацията на турските пощи била слаба, несигурна и с ограничена мрежа. В един светъл ден на 1879, обаче, руските чиновници предават на българското управление всички пощенски и телеграфни станции с целия им инвентар и съоръжения, а много руски пощенски чиновници остават по собствено желание да работят в новосъздадените български пощи и телеграфи.

От там всичко тръгва по цветя и рози. В Санкт Петербург се отпечатват първите пет български пощенски марки, наричани сантими, а Швейцарското федерално правителство официално уведомява, че Княжество България е присъединено към Всемирния пощенски съюз. Все толкова всемирно се появява и първата ни Телеграфо-пощенска станция, проектирана лично от архитект Йордан Миланов. Сградата е достойна за възхищение. Възрожденски стил, монументалност, бароков купол и красиви детайли превръщат Централната поща в един от най-значимите архитектурни паметници от началото на XX век у нас. Строителството й отнема почти 10 години, а разходите се изчисляват на 200 хил. златни франка. Интериорът пък впечатлява със стени от копринени тапети в кабинетите и фоайетата, украсени с метални обкови и матови стъкла, внос от Виена. Сградата е преустройвана три пъти, но и до днес тя си остава нашата гордост. Ао искаш да й се порадваш, с писмо или без, тя те чака. Знаеш къде.

Текст Михаела Самарджиева