...влажното е важно

Знаеш ли кое наричаме "влажни зони"? Това са блата, мочурища, торфища - територии, в които водата покрива почвата или присъства в повърхностния й слой, целогодишно или сезонно. А ако се питаш защо пък има и Световен ден на влажните зони - ами, те са сред най-продуктивните екосистеми на Земята. Условия за живот в тях намират най-различни растителни и животински видове - безгръбначни, риби, земноводни, влечуги, птици и бозайници. И много от тях виреят само из такива места. Че как иначе щъркелът ще живее без жабите и гущерите? Ами самите жаби?

В България влажните зони са намалели значително за последните сто години. Преди 40 години влизаме в списъка с Рамсарски места или влажни зони с международно значение, носещи името на Рамсарската конвенция, която днес включва 158 страни и е първият международен договор, засягащ опазването на биоразнообразието. Или казано иначе, над 35 хиляди хектара влажни зони у нас имат сериозно значение за световното биоразнообразие.

Най-честите причинители за изчезването на влажните зони, са хората. Изненадани? През вековете е доказано, че пресушаването на блата и мочурища с цел превръщането им в селскотопански земи, се отразява благотворно на продукцията, засята в тях. Но това води до нарушаването на екологичния баланс. Например блатата около остров Персин край Белене са били напълно пресушени, което е имало пагубен ефект върху биоразнообразието.

Има обаче и добра новина - преди около 10 години започва възстановяването на Персинските блата и връзката между реката и влажната зона. Така животът в блатото започва постепенно да се възражда и през 2016, след близо 60-годишно прекъсване, там отново гнездят пеликани.

Такива примери има много, така че нека поне днес се замислим за щетите, които нанасяме, когато унищоважваме привидно неприветливи места като блата и тресавища.