Защо не гледам футбол?

Прасета, свине и викове "У-у-у". Така се запомниха българите на последната футболна среща, този път срещу Англия. Десетки медийни публикации, снимки на вестници и списания и една оставка по-късно, българите се превърнаха в нарицателно за простотия и дискриминация. Дори открита хомофобия. Всичко това са само част от причините да не гледам футбол.

Преди време, може би в края на 90-те, когато беше "златната" ера на българския футбол, нещата бяха по-различни. Истинските "фенове" отиваха на мач с желание за победа, но и с респект към противника. Не хвърляха семки и бира, и не обиждаха всичко до девето коляно. Тогава, когато отивахме с родителите си на мач, за нас момчетата беше интересно да гледаме самата игра, а не да обиждаме. Сега отиваме, за да излеем гнева си. Срещу държавата, обстановката, стадиона, ниските заплати и цената на бирата. Виновни са англичаните! Виновен е противникът.

Кой обаче е истинският противник? Най-вероятно няма такъв.

Футболът е игра, която има ясни правила и многогодишна история. Два отбора, определени минути, ясен победител. Понякога единият отбор губи, друг път печели. Във всеки от тези случаи футболистите печелят десетки милиони за цялата си кариера. Една година играят за едните, една за другите. Феновете обаче забравят това. Хвърлят кенчета и палят цигара от цигара. Водят децата си, които от малки псуват по-зле от родителите им и се надвикват с тях. После бият и псуват учителите си.

Футболът не е това, което беше и не заради слабата игра, лошите условия или Боби Михайлов. Футболът не е това, което беше заради феновете, които се превърнаха във врагове.

Днес българските фенове се превърнаха в синоним на простотията. На балканския манталитет, свързан с това, че чужденците са „боклуци”. И трябва да ги бием. Въпреки това, същите тези фенове, отиват масово да работят във Великобритания и там се държат по-мило от всякога. Работят и възхваляват паунда. После се връщат в България и псуват тези, които до вчера са „тупали” по рамото.

Не гледам футбол заради схемата. Тази, че всичко е ясно. Тази, всеки е прав. И тази, че те кара да се срамуваш от къде си. И кой стои до теб.