В рамките на White Classic Festival, който ще се състои в елегантния Secret Boutique Hotel в Рибарица от 22 до 24 септември Деница Милушева ще проведе и урок по рисуване за начинаещи. А сега те каним да се запознаеш със самата нея и (фрагменти от творбите й "Бунтовник на тялото" и "Музей на празнотата" виждаш в това интервю).
Събуждам се със “I`m Your Mind” на Roy Ayers, кафе, закуска и малко танци за добро настроение.
Не мърдам от вкъщи без телефон, слушалки, тефтер и молив. Често тръгвам без ключове, пари и документи.
Никога не закъснявам за... времето е относително понятие за мен. Но се опитвам да спазвам темпото на другите.
Умирам от срам, когато все още съм жива. Но съм на косъм от умиране от срам, когато трябва да говоря за себе си. Надявам се да оцелея след това интервю.
Все си повтарям, че трябва да се усмихвам.
Идеалната вечер е с хубава музика, танци и усмихнати хора, а може и спокойна вечеря с добри приятели и дълги разговори. В моментите, когато социалните контакти са били много се чувствам най-добре в леглото с чай и хубава книга.
Обикновено съм в еуфория по някой нов проект, в който са ме въвлекли или книга, място, човек, който съм срещнала.
Никога не танцувам на ... В моя случай е винаги танцувам. Мога да танцувам рано сутрин докато се придвижвам към банята. Избягвам места, на които музиката няма да ми хареса и так танците са ми винаги гарантирани. Едно от любимите ми места за танци по всяко време е ТАМ във Велико Търново.
Падам си по живота и всичко, което предлага..Падам и на колене, когато обикалям по изоставени къщи в Лайпциг. Имам и доказателство на лявото си коляно.
Беше велико, когато на сцената на един изоставен амфитеатър в Порто изкрещях “Животът е прекрасен!”, след което се оказа, че в местата на публиката има една двойка, която се е усамотила за няколко целувки. Въодушевени от моето изпълнение, започнаха да ръкопляскат.
Влизам в огъня заради близките ми хора и за това, в което вярвам.
Дойде ми до гуша от страха, който те спира да правиш това, което искаш.
Не казвам на никого, че често споря със себе си.
Под леглото ми има купища идеи, които не съм осъществила.
Никога няма да ми омръзне да прекарвам време със себе си.
Страшно се изложих, когато ... Ще се изложа ако го кажа.
Майка ми често ми казва да пия вода, но най-вече ми повтаря да вярвам в себе си и да не се отказвам от това, което искам да постигна.
Искам да остарея като с чувството за хумор на Уди Алън.Правя се на луда през голямата част от живота ми, защото това е естественото ми състояние. Все повече ми се налага да се правя на нормална, но внимавам да не прекалявам.
Визуалните изкуства са моята любов, но след шоколада.
На White Classics ще си дадем време за класическа музика. Ще експериментираме в търсенето на визуален език на музиката. Ще покажем изложба от фотография, рисунка, живопис и скулптура с участието Александра Ангелова, Деян Боев, Кирил Георгиев, Светослава Георгиева и Яница Фендулова. Всъщност, ако искаш да разберш какво още, ела на фестивала.
Убивам за… опитвам се да укротявам тези желания, но имам списък с потенциални жертви.
Не си позволявам да се ограничавам във вече създадени рамки, но си признавам, че е голяма битка, понеже постоянно влизам в някоя.
Заспивам на шума от прозореца. При добър късмет това би било шумът на дъжда, при лош - телевизорът на съседите.
ФИЛМИТЕ
Последно гледах Рай на Кешловски и Манахтън на Уди Алън.
Най-големият актьор за мен е Марло Брандо в Последно танго в Париж…и още много.
Харесвам режисьори като Микеланджело Антониони, Бернардо Бертолучи, Вим Вендерс, Ларс фон Триер, Камен Калев.
Няма по-глупав филм от ... устроила съм паметта си да забравя всички глупави неща, с които се сблъсквам.
Много се смях на абсурдите, които ми се случват всеки ден.
МУЗИКАТА
Обикновено слушам от класическа музика до кавър на “Je t'aime... moi non plus” изпълнен от тайванци. Мога да изгубя цял ден в търсене и слушане на музика, така че списъкът е дълъг, понякога доста абсурден.
Любимите ми група и изпълнител са ... В момента да се чувствам добре ми помага музиката Арво Парт. Също един албум на Стан Гец и Жуау Жилберту. Но списъкът е дълъг и се сменя според настроението.
Най-добрият концерт, на които бях, е този на Prodigy, защото беше споделен с човек, който вече отсъства. Но изживяхме моменти, които остават за цял живот.
В София искам да дойде целият ми плейлист, моля!
КНИГИТЕ
Книгата на книгите е ... Често се връщам към Малкият принц на Екзюпери, когато започна да виждам шапки вместо боа, глътнала слон.
Сега чета Алехандро Ходорвски - Танцът на реалността, Да опаковаш вятъра. По стъпките на Жан-Клод и Кристо от Ванцети Василев и Power vs. Force на Дейвид Хокинс.
Много ми говорят за Чоран.
Най-добре пишат Кафка, Бегбеде, Керуак, Буковски и още много други може би и по-добри.
ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото е следващата ми любов след визуалните изкуства и шоколада.
Пиесата, която най-много ме впечатли, е Всичкоядецът на Ани Васева, 13-ят месец на Валерия Вълчева и Мир вам на Неда Соколовка, след която представата ми за бежанците се обърна на 180 градуса.
Последно гледах Лъвкрафт на Ани Васева и Йон - пиеса за осиновените на Стефани Ханджийска.
ИЗЛОЖБИТЕ
Интересна ми е всяка форма на изкуство, която ме провокира мисловно или визуално.
Последната изложба, на която бях, е Миграции на страха с куратор Емил Миразчиев в Баня старинна, Пловдив. Национални есенни изложби в Пловдив с куратор Галя Лардева. Великата и проклетата Октомврийска революция с куратор Яра Бубнова в ИСИ - София. Две важни изложби за мен от изминалата година са Мащаб 1:1 Нов социален реализъм с куратор Илиян Лалев в Изложбените зали на Шипка 6 и Да умреш от смях на куратора Марко Стаменкович - част от Бианалето на хумора и сатирата в изкуството в Габрово.
Любимият ми художник е четиригодишният ми братовчед. Следя също нещата на Облаците - един много добър колектив, чиято работа може да бъде видяна в небето на различни точки по света.
Текст Ивайло Александров/ Фотография Йоана Калудова
Коментари