В света на материалното

В света на материалното

Бъди СЕБЕ СИ, усещай се на по-висше ниво

Виктор е ексцентричен и разбива стереотипите на модерното общество. Казва за себе си че няма граници... А ние не му и поставяме такива.

 В днешно време стана модерно да общуваме във виртуалното пространство. Всяко едно качване на храна, питие или безсмислена покупка показваща лъжлив стандарт на живот е жалко, поражда се злоба и завист във всяка дребна душа съществуваща за оцеляване то си. Стремяща да нахрани зомбиращите и празни очи , облъчени от яркостта на дисплея на смартфоните си. Качвайки се в метрото се чува тишина, гледката на безизразните и безлични лица е трагична. Вървейки по улиците на всеки червен светофар или в движение докато шофират концетрацията се губи втренчени в това да гледат простоватите снимки показващи никакъв замисъл.

Просто обикновено селфи. А ако блъснеш човек на пешеходна пътека, който е тръгнал за своя важен и преобръщащ смисъл на живота му? Тогава връщане на живот няма, тогава ли ще осъзнаеш че трябва да си адекватен и внимателен и че плиткоумния ти мозък има нужда да мисли за заобикалящото го?

В свят на материалното, обитаван от примитивно мислещи същества с цел да имат новия iPhone за да се снимат в мръсното огледало като тях самите. Индивидуалността се губи ,приема се като лошо качество. Толерират се хора които искат да са копие на нечии техен идол. Това не са ли фабрични грешки? Да такива са за съжаление. Душите ще повръщат от черните Ви помисли, некачествени наркотици, изпиляващи мозъка , правещ го гладък като стъкло. Мога да обуя кънките и да карам, да карам, да се забавлявам по безмозъчните писти. Дали химикалките и моливите стават непознати за обществото? Дали се губи правописа? Алчността би погубила цялата магия на живота ни. Тя е катаклизъм , болест почти неизлечима. В съвкупност с план за затъпяване става страшно, плашещо.

Чувствам се гнусно и самотно знаейки че , външния ми вид и мислене не съвпада с глупавите овце остава неразбрано. Срещам злобни и подигравателни погледи, но както е казал Уинстън Чърчил „ Завистта и злобата на мръсниците стимул за изграждане на личността“ . Не спирам да задавам неудобните си въпроси, така светът се променя, но често отговорите са неудовлетворяващи , несъдържателни, страхливи от това да разгърнат себе си, да излязат от поглъщащата помия затънали до вратът. Докато потънат от тежестта на егото и превъзнасянето си. Нека всеки знае цената си защото може да се осъзнаеш и да разбереш че не струваш нищо повече от една плюнка. Себеопознаването е важна част за да се претендира това какъв си, дали си стойностен или просто една черна дупка.

Търсещ съмишленици за еволюиране и пренастройване на социалните животни си оставам като малкия принц опитващ да разбере тази криворазбрана цивилизация.

VI YO

Коментари

Какво друго от Героите

Антон, който ти води елха на гости

Нещо важно за живите коледни дръвчета

Зефира Вълова - музикант с характер

Какво е общото между диригентската палка и цигулковия лък

Владимир Полеганов

Крие се в червената трева най-вече от тези, които я виждат единствено като зелена и знае какво се шири зад стените на съня

От общината