Гери, която иска да бъде учител

icon
Sofialive.bg

Знам за един случай, когато във Виенската опера е звучала ръченицата на Петко Стайнов... с кой рингтон успя да допринесеш ти?
Умирам от срам само като си спомня. Поне да беше няква интересна мелодия, а той телефонът си звънна с най-скучния фабрично настроен рингтон...Винаги съм се чудила как бабите всеки път намират най-подходящия момент да ти се обадят!

Да се изявиш в тази опера си е същински връх, но ти си изкачвала и Килиманджаро, как стана това?
Не знам защо, но си представях, че ще бъде по-лесно, отколкото беше в действителност. Преходът отне пет дни, като всеки ден се изкачвахме с около 1000 метра. С промяната в надморската височина симптомите на височинната болест се проявяваха все по-осезаемо и започнах да се съмнявам, дали ще успея да стигна до върха. Последната част от прехода изкачвахме през нощта и всички усилия си струваха на фона на залеза на 5895 метра над облаците.

Прекарах в Танзания 2 месеца като доброволец и учител по английски език в малко селце без ток и течаща вода. Никой в селото не говореше анлийски, а моите познания по суахили се свеждаха до имената на героите от филма „Цар лъв“, които се оказаха истински думи. Първата седмица беше по-трудна от изкачването на Килиманджаро, но колкото повече време прекарвах в общността, толкова повече започвах да се чувствам като част от нея. В Танзания научих много неща, като най-важният урок за мен беше да оценявам истински важните неща, колкото и банално да звучи. Толкова е хубаво човек да живее без огледало вкъщи (смее се). През следващите няколко години бях доброволец в Сингапур, Еквадор и Перу, където също преподавах английски език, и така всъщност разбрах за себе си, че искам да бъда учител.

Имала ли си учители-супер герои?
ДА! Всеки учител, който влиза в класната стая с желание и вярва, че притежава силата да вдъхнови децата да следват мечтите си и да се развиват, за мен е супергерой. Чували сме го много пъти, но държа да го кажа – да бъдеш учител е призвание. Иска ми се всички учители да приемат работата си като мисия и (за да се придържаме към темата за супер героите) това, че правят света по-добър. Моите учители-супергерои са тези, които са ме научили да бъда смела и да вярвам в себе си, да помагам на другите и да бъда част от положителната промяна.

Каква беше идеята на едноименния проект на фондация „Тебешир“?
Когато през 2017 г. обявихме кампанията „Моят учител е супергерой“, искахме да покажем учителската професия през очите на учениците. Чрез конкурса за рисунка искахме да ги провокираме да се замислят какво означава да бъдеш учител и какви са качествата, или иначе казано суперсилите, на добрия учител. Интересът беше много голям и получихме над 800 рисунки на ученици от цялата страна. Това за мен означава, че в българските училища всеки ден учители-супергерои използват своите суперсили и децата осъзнават и оценяват това. Рисунките на победителите можете да разгледате на: http://tebeshir.bg/superheroes. Конкурсът беше част от мисията на Фондация „ТЕБЕШИР“ да мотивира най-способните млади хора да станат учители. Аз вярвам, че, за да ги привлечем към учителската професия, трябва да показваме и да разказваме за добрите примери от българските училища.


Моника Иванова, 8 клас, ГПЧЕ “Йоан Екзарх”, Варна

Планирате ли продължение?
Да, тази година планираме да организаираме конкурс за приказка на същата тема – „Моят учител е супергерой“, за да дадем възможност и на учениците, които обичат да пишат, да споделят как си представят добрия учител. Идеята ни е конкурсът да стане традиционен, като всяка година да променяме формата – рисунка, приказка, видео, есе и т.н.

Фондация „Тебешир“ има интересен проект в гр. Костинброд – „Искам да бъда учител“, в рамките на който ученици от гимназиален етап прекарват по няколко часа седмично в занималнята с учениците от 3 и 4 клас. Тудно ли се организира нещо подобно?
Проектът „Искам да бъда учител“ започна в началото на тази учебна година в СУ „Д-р Петър Берон“ гр. Костинброд. Вече няколко месеца големите ученици се включват като доброволци в занималнята с ученици от начален етап. Те отделят по няколко часа в седмицата и им помагат с уроците, домашните и дейностите по интереси. Основната цел на проекта е да покаже на по-големите ученици колко е зареждаща работата с деца и колко е хубаво да споделяш знанията и уменията си с тях. Според мен това усещане на удовлетвореност е единственото нещо, което може да привлече един млад човек към учителската професия. Проектът е много успешен и вярвам, че може да се случи във всяко едно българско училище. Единственото, което се изисква, е желание от страна на ръководството и време от страна на учителите и на учениците.    

А ти искаш ли да бъдеш учител?
Разбира се! В момента не преподавам, защото следвам магистратура за придобиване на професионална квалификация за учител. Имам скромен учителски стаж в рамките на един учебен срок като преподавател по английски език, но за това кратко време научих много. Придобих ценен опит от работата с децата и се запознах отблизо с предизвикателствата на учителската професия. Ако трябва да обобщя опита си като учител с две думи: изтощение и удовлетворение. За мен да бъдеш учител е една от най-отговорните професии, но пък и най-удовлетворяващата.

Какво си пожелаваш за 2018-та година?
Пожелавам си повече ученици да повярват, че притежават нужните „суперсили“ да бъдат учители. През 2018 г. искам посланието на Фондация „ТЕБЕШИР“ да достигне до повече хора и каузата ни да бъде припозната като значима, за да имаме нужната подкрепа да продължаваме да осъщесвяваме проектите си.

 

Събуждам се с ... алармата на телефона...иначе бих спала до късно, мнооого до късно

Не мърдам от вкъщи без ... шал, ръкавици и шапка (само през зимата)

Никога не закъснявам за … лекции в университета

Умирам от срам, когато ... опитам нова рецепта и резултатът е меко казано интересен

Все си повтарям, че ... не трябва да се ядосвам за глупости

Идеалната вечер е …хубав филм и чаша топло какао (и задължително нещо сладко)

Обикновено съм в ... много добро настроение

Никога не танцувам на ... всъщност танцувам на всичко, понякога и без музика

Падам си по ... сирене и шоколад, понякога и в комбинация

Беше велико, когато ... изкачих Килиманджаро и гледах изгрева от върха

Влизам в огъня заради ... студеното време

Дойде ми до гуша от ... кварталния клон на Български пощи

Не казвам на никого, че ... още вярвам в Дядо Коледа

Под леглото ми има ... чекмеджета, които побират всевъзможни неща

Страшно се изложих, когато ... ми звънна телефона във Виенската опера

Майка ми често ми казва ... че колелото се върти

Искам да остарея като ... Джоржд Клуни, само че в женски вариант

Правя се на луда, когато ... се налага (напоследък доста често)

Скачам на бой, когато ... някой обиди близките ми

Убивам за … истинско италианско джелато

Не си позволявам да ... ям Нутела от буркана посред нощ (вече)

Заспивам на ... филми, но само на хубави

 

ФИЛМИТЕ

Последно гледах ... Ново кино „Парадизо“

Най-големият актьор за мен е ... мъжът ми, когато е настинал

Харесвам режисьори като ... Паоло Вирци

Няма по-глупав филм от ... От глупав по-глупав

Много се смях на ... Ела, изпей

Планирам да видя ... филмите за кучето Бетовен (за пореден път)

 

МУЗИКАТА

Обикновено слушам ... каквато музика ми пуснат

Никога няма да ми омръзнат ... Коледните песни

Любимата ми група / изпълнител / композитор е ... Ед Шийрън

Най-добрият концерт, на които бях, е този на ... Роси Кирилова – 35 години на сцена

В София искам да дойде /дойдат ... за когото ми подарят билети

 

КНИГИТЕ

Книгата на книгите е ... Портретът на Дориан Грей
Сега чета ... Майстора и Маргарита

Много ми говорят за ... Възвишение на Милен Русков

Най-добре пише ... Оскар Уайлд

 

ТЕАТЪРЪТ

Ходя на театър, защото ... ми харесва

Пиесата, която най-много ме впечатли, е ... Три Сестри на Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“

Последно гледах ... Разделям двойки по домовете на режисьора Здравко Митков

 

ИЗЛОЖБИТЕ

Интересно ми е... модерното изкуство

Последната изложба, на която бях, е ... „Моят учител е супергерой“, която аз организирах

Любимият ми художник е ... Салвадор Дали

 

Снимки: Славея Йорданова, фондация "Тебешир"

Текст: Елисавета Петрова