Няма нищо по-хубаво от това след дълъг работен ден да влезете в супермаркета или магазина за едното левче, с желанието да поразгледате, евентуално да закупите нещо и представата ви за нормално човешко общуване между два изморени индивида да се изкриви съвсем. Ето какво да очаквате. Съществуват няколко варианта, но аз ще се опитам психически да ви подготвя за колкото се може повече:
Посрещането:
1. Още с отварянето на вратата на независимо какъв избран от вас обект, ви посрещат две сърдити и изпепеляващи очи, с не много добре скрито послание – „как не ви е срам да влизате в тоя час в моя магазин, дано се усетите да затворите вратата възможно по-бързо и никога повече да не се връщате!“
2. Още преди да се е чуло приятното звънче, което виси над вратата или звуковия сигнал от поставената аларма, вие забелязвате въртящите се очи на продавачката с последващата дълбока и отегчена въздишка. (Бонус: най-роботизираното, звучащо почти предсмъртно, „Добъъър ден“, което някога сте чували, което може да се интерпретира и като отчаян вик за помощ)
3. Въобще не ви посрещат. Няма контакт с очи, защото или продавачката е някъде в склада и не чува, че въобще някой е влязъл, или е забила поглед в “Candy Crush”-а или е твърде заета да обяснява на сина си по телефона къде по дяволите са чорапите, в коя стая, в кое чекмедже подред, от дясно на кое и т.н. Най-много единственото ви желание да останете в магазина е това, породено от любопитството как ще завърши разговора.
Ако сте късметлии и все още имате желание да разгледате, следва развръзката. Всъщност тук няма много варианти. Почти никога на поставеното лице зад касата не му пука какво търсите, за какво го търсите, дали имате нужда от помощ. Единственото, на което може да се натъкнете, което понякога е по-лошо от безчувствените и незаинтересованите продавачи, е твърде загрижените такива. От тези от втория тип очаквайте да чуете „Имате ли нужда от помощ?“ около 10 пъти, след което (след като вече сте отговорили около 12 пъти, че само разглеждате и нямате нужда от такава), инвида ви показва (примерно, ако сте в магазин за дрехи) 4 рокли, значително по-голям или по-малък размер, от това, което търсите, много различен от вкуса ви чифт дънки, плетени чорапи, хавлии, бански и 4 вида якета. Старанието ви да я убедите, че не търсите това, което предлага се е изчерпало някъде по средата, цялото това представление трае около 20 минути, от 35-тата нататък се надявате да си тръгнете, след като сте се приближили толкова много до вратата, че чак сте хванали дръжката и я леко отваряте, а тя все още предлага два потника на цената на един и без дори да сте пробвали нещо ви убеждава, че стои страхотно. Много вероятно е или да сте се объркали, че това е магазина, който ви трябва или сте търсили блуза, която още на втората минута сте осъзнали, че там няма, но каквото и да е – никога няма да се върнете там. НИКОГА.
Ако не са ви изгонили по този начин, ето ги финалните варианти:
1. Харесвате си нещо, чакате някой да ви обслужи. (Върнете се малко по-нагоре, при посрещането, точка 3) Ако е това случая, просто оставяте нещата и се отказвате с мисълта, че вие сте възпитана личност, няма да правите скандали,а и без това в мгазина е скъпо и не си заслужава стоката.
2. Харесали сте си нещо, пробвали сте го, колебаете се дали да го купите, но служителката или служителя е толкова невъзпитан и груб с вас, че това ви отказва от бъдещата покупка и просо разкопчавате всички копчетата на ризата и я смачквате възможно най-много, след което пренебрежително я мятате някъде в съблекалнята и си тръгвате, без да казвате довиждане.
3. Харесали сте си нещо, пробвали сте го и сте решени, въпреки лошото отношение и нрав на продавача, да го купите, защото много ви харесва, но той категорично ви заявява, сякаш вие сте виновни, че цената не отговаря на етикета, всъщност няма намаление и даже цената е двойна от първоначалната ѝ. Но на вас не ви се спори, мятате парите и си излизате с лошо настроение и празен портфейл.
Има толкова много още варианти за развитие на един такъв подобен опит за пазаруване, но няма да разкриваме всички, защото продавачите сигурно тайно се състезават на ден по колко клиенти ще вбесят най-много, че не искам да им разкривам тайните похвати, а вие да сте подготвени и да не влезете в бройката им.
П.П. Има някои ужасни клиенти, също, сигурна съм, но това е друга тема. Разбирам колко е трудно понякога по цял ден да работиш с хора, може би работа, която не ти харесва, но ако го правите само заради парите, откажете се. Няма нищо по-хубаво да си решил да се поглезиш с нещо от някой магазин след тежък ден и един такъв индивид да ти скапе още повече деня. Щом сте се хванали на хорото, играйте го докрай, и с усмивка. Все пак никой не е казал, че е лесно да си дори продавач.
Ако изключим продавачите и някои други неща, България си е идеална.
Коментари