Вие сте виждали този филм вече. Той не е по-различен от всяка друга подобна продукция досега. Комбинирай някое обикновено екшънче с Том Круз и някоя обикновена комедия с Раян Рейнолдс и оп, получихте Бодигард на убиеца. От сюжетна гледна точка филмът наистина не представя нищо ново. Историята е бавна, дори безинтересна и предсказуемо, а на всичкото отгоре въобще не ми пукаше какво ще се случи. Историята подражава на всеки средностатистически екшън в последните години. Няма никакво желание за оригиналност от страна на продуцентите, а плоските шеги далеч не оправят нещата.
Не може да не се признае, че в Бодигард на убиеца наистина има няколко приятни момента. Обикновеният зрител би се засмял около три пъти, което пак си е нещо. Има сцени, които са много добре написани и дори са що-годе вълнуващи. Но ако погледнем нещата цялостно, сюжетът на Бодигърдът на убиеца разочарова. Режисурата също.
Подобно на плоско написания сценарий, визията също не успява да развълнува или да вдъхнови. Всичко е сякаш по учебник. Не е зле, но със сигурност не е и нищо запомнящо се. Патрик Хюс, който очевидно си е харесал България като локация за филмите, не поема никакви рискове и със сигурност не се стреми да изненада зрителя. Неговата режисура е перфектна за генералната „на 70 съм и нямам какво да правя този следобед“ публика, но ако вникнем малко по-дълбоко всъщност разбираме, че точно това прави филма скучен.
Поне част от гореспоменатата обикновеност и скука се компенсира от героите. Трябва да призная, че, да, доста време е било отделено, за да се напишат едни многопластови и развити герои. Всеки от тях си има предистория, разбираме мотивите им, разбираме защо са станали такива и какво целят. Непрекъснато ни се дава нова информация за това кой какъв е, а и имаме възможността сами да разгадаем мотивите и целите на двамата протагониста. Бодигардът на убиеца някак си успява да те убеди да съчувстваш на наемен убиец и те кара искрено да харесваш героя.
Разбира се, има си клишета и сладникави моменти около развитието на героите, особено стане ли въпрос за взаимотношенията им един към друг. От самото начало знаеш как ще приключат нещата, но въпреки че всичко е предвидимо, поне е развито и направено като хората.
Като сме започнали с хубавото, нека напишем и ред-два за екшън сцените. Цялостно те не блестят с нещо особено - отново поредното обикновено нещо в тази така или иначе средностатистическа продукция, но конкретно ръкопашният бой е наистина много добре хореографиран и със сигурност е приятно да се гледа. Към края на филма има сцена, която е само един кадър и е изключително красива. Това, което липсва на екшън филмите, са еднокадрови екшън сцени и много се радвам, че напоследък виждам все повече такива. Ако се навиете да гледате продукцията със сигурност ще разберете за какво говоря.
Може и да изглежда сякаш съм намразил Бодигард на убиеца и докато в това има част истина, не мога да кажа, че филмът цялостно ме е подразнил. Основният му проблем е, че е много обикновен. Това, което ме подразни истински обаче беше актьорската игра.
Накратко, Раян Рейнолдс играе Ран Рейнолдс и Самюел Джаксън играе, ами, Самюел Джаксън. И двамата правят своето собствено нещо като отново не се стремят да намерят каквато и да е оригиналност или да променят иконичните си герои поне малко. Можеше да има толкова много комедия и толкова много поводи за смях и от двата героя, особено от този на Джаксън, но и двата актьора сякаш се спираха и даваха минимума от себе си. Бодигард на убиеца имаше шанс поне да е смешен, но, за жалост, явно дори Рейнолсд и Джаксън са се пестили, без да успеят да спасят тази продукция.
Въпреки по-високите ми очаквания за Бодигард на убиеца, не съм се надявал на изключителен филм; никога дори не съм искал най-страхотния сюжет или някаква особена режисура, но честно казано, надявах се поне да е смешен. С тези актьори филмът има потенциал да е точно това. Но уви, Бодигардът на убиеца явно ще потъне в Холивуд с всички онези провалени продукции, които са могли да бъдат много, но не са успяли...
Автор: Мики Ангелов от Our Movie Life
Коментари