Пощенски картички към баща ми

Пощенски картички към баща ми

Фотографска изложба на Вера Гоцева-Lomovera

Невъзможно е да се интересуваш от съвременна фотография и да не си попадал на кадрите, заснети от Вера Гоцева-Lomovera. Поетичните пейзажи, заредените с емоции и лека нега кадри са неин почерк. А на 9 ноември от 18:30 в галерия Credo Bonum тя ще представи новата си изложба Пощенски картички към баща ми. Това е проект обединяващ фотографска изложба и социална инсталация, чрез които Вера изследва загубата и скръбта, като опитва да провокира зрителят да остане за малко насаме с вътрешната празнота след смъртта. Куратор на снимките е Павел Червенков. Ето какво казва и Lomovera за изложбата си:

lomovera image

Пощенски картички към баща ми е личен проект за смъртта. За загубата, която не може да бъде върната. За празнотата, която мъртвите оставят след себе си. За фигурата на бащата, толкова спорна и безспорна. „Пощенски картички към баща ми“ е лента на едно няколкогодишно пътуване. Нарязани и разпилени кадри, събрани от пилигримстването в темата за скръбта. Пътуване отвътре навън и отвън навътре. Проект за тъпата болка, спомените и рязкото събуждане от илюзията за вечността на нещата. Животът е болезнено кратък, хората преходни, а представите за тях нереални. Смъртта, дори и очаквана, винаги ни опустошава. Когато дойде, за да отнеме родител, оставя нас живите с всички неизречени думи, ненаписани писма, непоказани гледки, несподелени мисли.

lomovera image

Пощенски картички към баща ми е проект, в който опитвам да достигна до него, моят баща, там в другостта на отвъдното. Опит да се примиря с гнева, да се срещна със загубата и да загладя ръбовете на празнотата. Изложба от снимки към него. Последен шанс за думи при едно сбогуване за което не бях готова. Докато работих над година по този проект, разбрах че в тази празнота не съм сама. Разговорите с този или онзи приятел ме доведоха до пристанището на една обща болка, където всички акостираме, когато загубим родител. Затова и реших проектът да не остане само в личната ми скръб, а и да даде шанс на хората за това своеобразно сбогуване. Пощенски картички към баща ми събира в едно фотографска изложба плюс пространство което кани всеки, да изпрати своето послание към баща си, било то с текст, снимка, рисунка, предмет или друго. Пространство, отворено за скръбта, приемащо тъгата и изразяването на съкровената болка на всеки от вас. „Пощенски картички към баща ми“ е проект за края, за изпращането и за пускането на спомена. За сбогуването с бащите.”

Коментари

Други изложби

2016 - годината, в която рокът не умря

2016 - годината, в която рокът не умря

А тези албуми са категорично доказателство за дълголетие и пращящо здраве

Бразилско късометражно кино в София

Бразилско късометражно кино в София

“Неконформистката алтернатива” представя "Наблюдение на промяната"

Калигула

Калигула

Чудовищна диктатура като стратегия по оцеляване на егото

От общината