Седмичен афиш / Музика

Blush

Когато музиката е красиво хоби, никога не е късно за още

Blush са наоколо от немалко време. Ту по-активни, ту в творчески паузи, но Петър, Юли, Панко и Ели винаги намират музикални идеи, върху които да стъпят и да свирят заедно. И сега, 10 години след началото на групата, след приливи и отливи, четиримата са готови с първия си албум. Той се казва Happy Days of Sorrow и ще излезе на 21 май с концерт в клуб Live & Loud. Ние пък се спуснахме един етаж по-ниско, където е репетиционната на Blush и им прекъснахме репетициите, за да ни разкажат повече за историята на бандата и свиренето заедно. С много смях и някоя и друга напитка от тайното барче, под звуците на Kyla La Grange.

blush image

Как се събрахте?
Петър:
Това стана доста отдавна - има вече десетина години. Първо се познавахме с Юли.
Юли:
С Пешо даже се знаем по-отдавна. Аз тогава свирех на бас в друга банда.
Панко:
Аз и преди Blush съм свирил с Пешо и с още две момчета, но нищо сериозно.
Петър:
Тогава се събрахме с Юли и Панко тримата и започнахме да генерираме разни идеи. Те се раждаха много лесно - единият започваше да свири, а другите се закачаха веднага. Много добре си паснахме музикално. А като направихме 6-7 парчета, логично потърсихме кой може да ги пее.
С Ели тогава ли се намерихте?
Петър:
Да, за нея си имахме едно на ум, защото се познаваме вече от близо 15 години. Пробвахме, получи се и сме в този състав от 2007 - вече 10 години.

Какво се случи с Blush от 2007 досега?
Панко:
Имахме една пауза, която ни забави доста.
Юли:
Свирихме на един концерт в Строежа през 2008 с Анимационерите, Остава.
Ели:
И след това си дадохме почивка и всеки започна да се занимава с други неща. Имахме различни идеи и мнения и отне някакво време, за да се научим как да напасваме различията си и как да комбинираме интересите си.
Юли:
Абе, научихме се как да се понасяме (смее се).
Ели: Което не всеки път е успешно, но си крием синините пред хората (всички се смеят).
Защо се забавихте толкова време с албума?
Ели:
Защото сме мързеливи (смее се).
Петър:
Първо идеята за албум трябваше да узрее за всички. Имахме и разногласия по това как точно да го направим. Искахме да звучи по-акустично и по-малко дигитално манипулиран.
Юли: Абе, Пешо иска да каже, че заради него се замотахме, защото отне повече време да му направим барабаните.
Панко:
Всъщност, тази пауза наистина се оказа сериозен фактор за забавянето, защото около 4 години не свирихме заедно. И когато се събрахме пак през 2013, трябваше да започнем почти отначало.
Ели:
Направихме нови аранжименти на старите парчета, написахме и нови песни. Реално никой не си е давал зор, което пък на мен ми харесва. Никога не сме насилвали нещата.

blush image

Как и къде записахте Happy Days of Sorrow?
Юли:
Барабаните ги записахме тук, в репетиционната, а останалите инструменти си ги записваме по къщите.
Петър:
Да, затова и става по-бавно - всичко си правим сами. Но така пък няма напрежение. Юли се занимава изцяло с мастъринга и миксирането.
Обложката също е много яка. Кой е авторът й?
Петър:
Идеята беше на Ели.
Юли:
С реализацията пък се зае Панко.
Панко:
Имам един приятел, който снима и той засне кадъра. Но общо взето всички участвахме в процеса.
Какви са вашите Happy Days of Sorrow?
Ели:
Всякакви и много шарени. Албумът е малко манджа с грозде откъм периоди. Има и по-нови песни, има ги и старите ни парчета, които са повече или по-малко познати. Там е и първата ни песен “Play”, която влезе в компилацията Credit To The Nation и в саундтрака на Лора от сутрин до вечер на Димитър Коцев-Шошо.
Петър:
В албума има и по-меланхолични неща, и по-живи парчета. Има експерименти с перкусии, клавирни инструменти - не сме се ограничавали с аранжиментите.

След албума, какво следва?
Панко:
Вече имаме готови няколко парчета, които ще е жалко да не влязат в някакво бъдещо издание.
Юли:
Има супер много нови идеи, върху които можем да работим.
Петър:
Следващата стъпка сигурно ще е ЕР. То ще стане и много по-бързо от албум.
Панко:
Иначе ще гледаме да свирим на още няколко места извън София след излизането на диска.

blush image

Защо Blush?
Юли:
Преди доста години живеех в Банишора - като ученик. Там имаше, а и още има от труженичките на нощта и доста се изчервявах, като ме заговаряха и така ми хрумна (смеят се всички).
А с какво се занимавате и как стигнахте до музиката?
Петър:
Аз се занимавам с уеб дизайн от 15 години, завършил съм ТУ. Дълги години вече работя в Athlon. Започнах да свиря късно - 15-годишен някъде. Това ми е най-силното хоби. Иначе се кефя на ретро игри и филм, концерти, музика и спорт.
Панко:
Аз също съм дизайнер, като и аз започнах да се занимавам с музика в тийнейджърските си години. В Blush свиря на бас иначе съм и китарист. Музиката изгражда основна част от интересите ми.
Юлиян:
С музика се занимавам от много малък, свиря на китара и на пиано основно. Освен Blush имам и странични проекти, за които напоследък не остава много време. Иначе съм проджект мениджър в различни IT проекти.
Ели:
Моята работа е свързана с anti money laundering. Тоест, разследвам пране на пари в онлайн казината. А с музиката се захванах откакто дойдох в София.

Кой е най-якият момент на бандата до момента?
Петър:
Концертът ни в Строежа, на който свирихме преди Ваня Щерева, Анимационерите и Остава.
Кой най-често дава идеи по време на репетициите?
Петър:
Интересното е, че групата има различни периоди и креативният процес се бута от различни хора във всеки от тях. Първо аз натисках педалите, после Юли направи няколко много силни песни, а сега Ели е в доста активна и пише парчета.
Ели: И е крайно време Панко да се включи! Най-хубавото в настоящия период е, че момчетата започнаха и да пеят.

blush image

Къде виждате Blush след 2 или 5 години?
Юли:
С букнат календар за следващите 5-6 месеца (смеят се).
Панко:
Не си правим много сериозни планове, защото никой от нас реално не може да се ангажира много напред в бъдещето. Гледаме да не бягаме от хоби момента.
Къде ви се иска да стигнете с Blush, след като остава твърдо в категорията
“сериозно хоби”?
Петър:
Аз съм повече за лайв изпълненията. Иска ми се да свирим на нови и интересни места.
Панко:
Чисто музикално, тъй като повечето си имаме странични проекти, каквото не пасва за Blush, го търсим там. Ето Юли например си има много интересни самостоятелни неща. С Пешо двамата си имаме един по-китарен паралелен проект.
Юли: Има доста качествена музика - и записана, и незаписана. По-скоро цел е да стигнем до повече хора. Далеч сме от идеята да печелим от продажби обаче.
Ели: Надявам се да спре да ми става лошо от мисълта, че трябва да изляза на сцена (смее се).

Текст Ивайло Александров/ Фотография Венета Паунова

реклама

Градски тип

Васил Читанов

Най-хубавото е да се изправиш пред публика, която не познаваш


ФИЛМИТЕ
Последно гледах
 доста неща, не помня точно, но Helldriver е един от най-великите филми, на които съм попадал! Tokyo Gore Police, Cold Fish и Visitor Q също са жестоки.
Най-големият актьор за мен е
Владо Пенев! Страхотна лигня и аристократизъм в едно, най-добрият е!
Харесвам режисьори като
 Joon-ho Bong, Sion Sono,Takashi Miike.
Няма по-глупав филм от
... абе, сложи 95% от Холивудските филми, които ни заливат и ни казват как трябва да се живее.
Много се смях на
 едно меме в 9gag.Планирам да видя Япония. Държавата, де (смее се).

МУЗИКАТА
Обикновено слушам
 експериментална електронна музика или инди групи.
Никога няма да ми омръзнат
Aphex Twin, Julian Casablancas, Grimes, Radiohead (въпреки,че ги отказах преди години) или 16-битова музика от видеоигри.
Любимата ми група/ изпълнител/ композитор в момента са Julian Casablancas и Grimes.
Най-добрият концерт, на които бях, е този на Plaid.
В София искам да дойдат
 Aphex Twin.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото
 има нещо в него (смее се).
Пиесата, която най-много ме впечатли, е
 Психоза 4:48 на Деси Шпатова, с Иво Димчев и Снежина Петрова. Едно от най-великите неща, които съм гледал е, а и съм голям фен на Иво Димчев. Постановката е по текст на Сара Кейн, който е с много разпилян сюжет, много е несвързан, но показва хипотетично какво ти минава в съзнанието непосредствено преди да се самоубиеш. Беше нещо средно между пърформънс и театрално представление.
Друго представление
, което съм гледал много пъти, е Арт с Владо Пенев, Иван Петрушинов и Атанас Атанасов в МГТ “Зад канала“. Истинско удоволствие е да гледаш тези хора.
Обичам текстовете за театър на
Пинтер, но наистина не знам дали е доказуем на сцена. Чехов също, разбира се.
Последно гледах
 Фест на Иво Димчев на видео.

Текст Ивайло Александров/ Фотография Венета Паунова

виж повече
реклама

Най-четени