Дневникът на едно работещо момиче

icon
Sofialive.bg

Бройте го като първа страница от многогодишен стаж или като първи опит да избягам тайно от работните си задължения, или бройте този опит като едно проучване на работната атмосфера. Важно е да се знае, че всяка прилика с действителни лица и ситуации е случайна. Също така е важно да запомните – никога не пишете подобен дневник на служебен компютър!

08:30 ч. – Работният ден още не е започнал официално. Пия първото си кафе за деня, в което сложих допълнително захар, защото днес се очертава обстановката в офиса да е леко „горчива”. Докато отпивам топлата течност, прелиствам задълженията си за деня и ги разпределям приоритетно, после по азбучен ред, после според ангажираните страни и така докато намеря най-подходящата форма на разпределение или по-скоро докато си изпия кафето.

09:00 ч.
– Работният ден стартира с пълна сила. Двама колеги от списъка със задачите липсват и установявам, че трябва да свърша ангажиментите им вместо тях. Добре, че бях сложила повечко захар в кафето, знаех си! Следва непрекъснат процес на работа от около три часа.

12:00 ч.
– Обедна почивка. В моя случай, тя е най-висша форма на себеотрицание и продължавам да работя и чак „пушек ми излиза от ушите”.

14:00 ч. – Ръководството организира оперативка, в която разискваме важни въпроси със спонтанни отговори. Нещо като брейн сторминг, ама не точно. Нещо като целеполагане, ама не съвсем. В крайна сметка разбираме, че до края на седмицата ще настъпи някакъв катаклизъм, в чието предотвратяване ще трябва да участвам и аз. Не ми стига борбата с двата килограма и безполезните диети, ами сега и това! Раздават се задачи, аз получавам два броя повече от останалите. Чиста проба късмет!

15:10 ч. – Имам нужда от интелектуална почивка. Това е времето, през което пиша по две изречения тук. Шефското тяло отказва правото ми на интелектуални почивки и мисли, че е време да ме занимае с проблеми, които сутрешната ми програма не включва. Така успешно предотвратява евентуалното ми завръщане към непрофесионалните ми занимания.

16:16 ч. – 16 е щастливо число по календара на южноамериканска древна култура отпреди 3 хиляди години. Интересно, че погледнах часовника тъкмо сега! Глупости! Не е вярно, но ми харесва да си мисля така…

16:17 ч. – Захващам се за работа напълно сериозно и установявам, че шефът не винаги е прав, но винаги е шеф, така че безропотно решавам един проблем, който нямаше да решавам ако шефът отсъстваше. За жалост е тук!

17:25ч. – Очаква се работният ден да приключи след 5 минути. Това са само догадки. Отивам до съседен офис, за две минути и трийсет секунди.

17:28 ч. – Връщам се и виждам ръководното тяло, под прякото подчинение, на което се намирам в професионален план, да чете импровизирания ми дневник, който по неведомите закони на всеобщата гадост е останал отворен на десктопа.

17:45 ч. – Работният ден продължава за неопределен период от време с неопределен брой нови задачи и определен брой възпалени нервни окончания в зоната около очите. Боли ме главата. Спирам да пиша. Утре пак…

Текст: Стефи Стоева

Източник: Fashioninside.bg

По-скоро ДА!