Ела в София и полудей!

Привет! Отново се включваме пряко от личния ми живот, за да направим директен репортаж с едно душевно излияние. Дойдох в София преди почти две години. Пристигнах надъхан, от голям град и си мислех, че нищо не може да ме спре… уви! Столицата ме подчини толкова бързо, че още първата вечер се разболях от преумора и стрес. Нанасянето в новото ми място, тръгващите си роднини пред входа и мисълта за това какво става в момента във Варна, ме тормозиха постоянно. Легнах си изтощен и завит като в пашкул – сам и незнаещ къде се намира дори най-близкия денонощен магазин. Бях готов да видя какво е да прекараш цял ден в столицата.

Е, събудих се и вдишах първите си сутрешни глътки въздух в София. Не бяха с привкус на хладен бриз, но все пак бяха столични. Слънцето изгряваше над влажните улици, подканваше Витоша да се събуди, а трафикът и навалицата в 07:30, за които само бях чувал, доказаха за своето съществуване. Взех първата си доза кофеин в комбинация с никотин и започнах да търся местата, на които трябваше да отида по картата в телефона си. Чувството да не знаеш дори как да стигнеш до университета си, беше отвратително – винаги ще го помня.

А нямах представа какво ще се случи през тези две години…

Сега, след известно време мога да ви кажа, че в началото София изглежда толкова необятна и груба. Понякога, когато съм във Варна, столицата ми липсва. С всички онези нейни ежедневни предизвикателства – бягането за трамвая, слаломът между хората с кафе в ръка рано сутрин, празните улици след театър вечер. Понякога е скучно – по празници, когато хората се прибират по родните си места, но тогава парковете могат да помогнат – празни и ухаещи на пролет и живот.

Едно е вярно – ако търсиш кариера, график тип „не мога да се обърна“ и разнообразие от породи хора, то София е твоето място. Внимавайте само за едно – полудяването. Това е адски продължителен процес. Именно тези продължителност и плавност правят развитието на синдрома незабележимо.     

Признавам, звучи страшно, но в град като София да си леко луд помага. Бъдете сигурни, че няма да се отървете. Аз се усещам променен. Сякаш провинцията възпитава спокойствие у хората, докато столичната динамика изсмуква спокойствието и те прави друг. Забелязвам това явление, когато се прибирам от Варна – трябват ми около ден-два, за да се адаптирам отново към оборотите на града.

Моят апел към тези, които ги очаква живот в София, е да не се притесняват от това – крачка напред е! Бъдете сигурни в себе си. Наистина животът тук ще ви изненада, но и ще оформи характера ви. Дайте ѝ шанс, София ви чака с добро.

Доверете ѝ се!

"Доживяхме София пак да е празна"

C'est la vie