Хайде да си построим планета!

Защо не си сътворим планета? Някъде в друга галактика.  Далеч от хорските очи. Далеч от разумните граници на нормалните.

Когато рутината ни убива бавно, ще ходим там само двамата.

Ще оставим на Земята всичките си терзания.

После ще построим замък от лунни кристали. Ще кръстосваме цялата вселена с неоновите си криле. Тихо ще се сгушим един в друг наблюдавайки безмълвно дъжда от комети.

Няма да ни трябват дълги обяснения и хиляди ненужни оправдания. Няма да съжаляваме на следващата сутрин за това, че сме си казали твърде много.
Ще се прочитаме един друг и ще улавяме мълчаливо всяка съкровена мисъл без вина. Всеки миг ще е по-дълъг от хиляди земни вечности.

Няма да има тягостни размисли и съмнения.  Ще живеем. Без клишета.
Само с нашата истина. Нашите мечти. Нашите спомени.

Ще можеш да ме задържиш в прегръдките си. А аз ще чувам ударите на собственото си сърце без да се страхувам от тях.

Ще можеш да целунеш устните ми наяве. А аз няма да ти ударя възмутено шамар и да си тръгна.

Ще можеш да ми кажеш в очите всичко, която чувстваш и някога си чувствал. А после и аз ще ти призная същото.

Така красиво ще бъде това място, че все по-трудно ще го напускаме.

Ще се преотриваме без да се губим. Ще ни обзема опиянение без нито една глътка вино.
Ще се усмихваме глупаво и искрено без да се питаме изглеждаме ли нелепо.
Нарочно ще забравим да си вземем всичките предразсъдъци или ще ги захвърлим в някоя космическа яма.
Ще сънуваме с отворени очи. Ще съществува феноменът „НИЕ“.

А после, когато този красив свят се разруши някак от само себе си, ще запазим късче от него превръщайки се отново в обикновени земляни...

Автор: Вивиан

Тръгна ли си, ще е зима

Избери този, който ще обича и лудостта ти