Текст за Криси тъпата от „Б“ клас

Сещаш ли се за оная Криси от съседния клас. С леко неприятна външност, писклив глас, много богата по default, натегачка до крайна степен, бележкарка. Винаги носеше най-големите букети на учителките, правеше им комплименти за новите им дрехи и прически и поменеше рождените дати дори на децата им.

Криси, Ани, Мими все тая… нарицателно ѝ казвам Криси. Искаше да е част от някоя компания в училище и все не ставаше. Черпеше в кафетата, даваше да играем на новите игри телефона ѝ с капаче, за който всички мечтаехме, дори се научи да пуши за да влезе в кръга. Ама не стана.

Та Криси колкото и да беше богата, толкова и беше тъпа по default. Нищо не знае, а се стараеше всеки път да зубри, но и това не се получаваше. И след като завършихме никой никога не се е чувал с нея.

Сигурно е завършила нещо в някой частен университет или е ходила на някакви курсове или пък не е. Не ме интересува. Знам само, че няколко пъти я виждам и ме гони „Еееей, хайде да пием кафе, да си клюкарстваме!“ Естествено, че не сме ходили никога, а един път ѝ дадох грешен мобилен телефон, за да не ме търси.

Оня ден я виждам на НДК – лъскава и ухилена с бадж от една водеща компания в България. На него пише длъжност, която Криси не може и да каже. Въпросът е пак същия: „Еееей, как си, какво правиш? Хайде да пием кафе някой ден?“, с допълнение: „Аз работя еди-къде-си!“ – навира ми баджа си в лицето.

Стоя там, смея се наум и я питам: „Как те взеха на работа там?“

„Ами.. не знам. Голям късмет извадих. Мама ми каза да си пусна CV. И ме приеха на следващия ден.“

Седя в недоумение, а тя продължава: „И знаеш ли? БЪКАНО Е С РОДНИНИ ТАМ. Чак не мога да повярвам – вуйчо е там, на сестра ми гаджето, братовчед ми и братовчедка ми и Лора, ама ти не я познаваш.“

„ОК. Разбрах, Криси!“ и я подминавам.

А тя дори не се усеща. Няма да правя разбор на ситуацията. Абсурдно е.

Само ще ти кажа, че докато Криситата са на такива позиции, нищо добро не ни чака. Поне в България.

Да пробваме да го променим, а?

Автор: Злати Стоянова

Аз съм българче, не обичам да ми пука.

Речникът на тийнейджърите

Българският учител: уважение само на празниците (и само малко)