Halloween, Hell-all-in или „К‘во пък толкова, фън да има!“

icon
Sofialive.bg

Покрай 31 октомври ще попаднете на изключително много публикации „за“ или „против“ празнуването на Хелоуин. Ще ви е толкова писнало от тази тема, че на деня ще ви се иска всеки да прави и празнува каквото иска без да ви занимава с личните си предпочитания. Такъв е ефектът на информационното наводнение, на преекспонирането на една тема. Знаете ли какъв е страничният, останал незабелязан ефект на инфонаводнението? Невежеството.

Фактите са си факти, ще ги намерите като мен в Интернет търсачката. На датата 31 октомври се препокриват два празника, единият с много по-стари и езически корени – келтския Сауин (Samhain), а другият – християнски – Вечерта на Вси светии (All Saints’ Eve), който е следван от Деня на Вси светии (All Saints’ Day) и Денят на всички души (All Souls’ Day). Ще си кажете: „Нищо ново под слънцето, с разпространението на християнството, естествено нещата са се размили, много празници са били християнизирани“. Ако сте християнин, ще сте против езическите препратки, срещу маските, срещу това децата ви да ходят намазани с червена боя вместо кръв, срещу това да се празнува смъртта, духовете и злите сили.

Да, но да речем, че не сте християнин или поне не от онези, които „се вживяват“ много.

Какво мислите, че трябва да се празнува? Вие какво празнувате? Рождения си ден – задължително, това е ключов ден за света, националния си празник – дам, не трябва да забравяме историята си и тези, които са се жертвали за нашата свобода. Какво друго празнуваме? Празнуваме годишнини, дипломиране, взета книжка за шофиране, сватби, раждане на дете, дори и деня на смъртта на някого, който е направил нещо велико, някакъв подвиг.

Какво не празнуваме? Не празнуваме, ако някой ни открадне колата, ако ни блъснат на пешеходна пътека, ако ни оберат, да изгубим домашния си любимец, ако ни уволнят, ако изгубим близък човек. Представяте ли си да има Ден на войната или Ден на насилието и да ги отбелязваме специално с няколко публични екзекуции на ключови места. Тези случайни примери по-горе имат нещо общо помежду си – не празнуваме нещата, които ни нараняват. Не празнуваме злото и причината за злото.

Парадоксално имаме Ден на лъжата обаче, имаме и Хелоуин или по-скоро Сауин, защото хората основно и масово празнуват второто. Какъв е изводът? Ако злото не изглежда точно като зло, но изглежда забавно или като игра, то то не е зло. В статия, посветена на хумора в Stanford Encyclopedia of Philosophy от 2012 г. се разглежда мнението на Макс Ийстман, че „посредством хумора и играта може да придобием незаинтересувано отношение относно нещо, което иначе бихме третирали сериозно“.

Игрите, шегите, забавните костюми, украсите, филмите – всичко това е начин да „отпушим вентила“ на една много сериозна тема, а именно: „Защо празнуваме злото?“.


Тъй като не е логично това, което правим на Хелоуин или на Кукеровден – да се правим на по-страшни от злите духове, да борим злото с негов еквивалент, да издигаме анти-герои на пиедестал, да се обграждаме в черно, грозно, плашещо, да го позволяваме и насърчаваме в децата си, ние използваме маскаради, забавни игри и всичко разсейващо, приличащо на игра, за да подлъжем едва ли не здравия си разум. Тук идва ролята на хумора и играта. Те са реакция на сблъсъка на две несъвместими идеи, единственият начин да подходиш към нещо нелогично е или да го отхвърлиш, или да му се засмееш (Incongruity Theory of Humor).

Защо имаме нужда от това? Не съществуват ли и други неща, които да празнуваме, насърчаваме, почитаме? Не можем ли да се смеем от радост вместо от объркване? Някои ще си кажат: „Защо ги обмисляте толкова нещата, к‘во пък толкова, фън да има“.

Същата е била и логиката на древните римляни по арените, на французите по публичните екзекуции, на робовладелците на Новия континент. Смехът и забавата разширяват границите на допустимото, на всичко, което приемаме за нормално. Никой не може да ви каже как да се забавлявате, но това, което ви забавлявате днес, става неоспорима реалност утре.

„И недейте се съобразява с този свят (този век) [оформен и пригоден към външните, повърхностни обичаи], но преобразявайте се (променяйте се) чрез [пълно] обновяване на ума си [чрез неговите нови идеи и неговото ново отношение], за да познаете (лично) каква е добрата, благоугодна и съвършена: Божия воля, дори това, което е добро, благоугодно и съвършено (в Неговите очи за вас)“ – Послание към римляните, гл. 12, ст. 2 (Библия, разширен превод, Amplified Bible, © 1987 by the Zondervan Corp.; превод от английски: Свилена Стоянова)

Автор: Йоанна Русева

Източник: Actualno

А тук можеш да видиш 10 идеи как да се маскираш за Хелоуин

Звездите, на които не им пука да свалят дрехите