Като у дома

Майчин дом реално е първият „дом" за много софийски бебета. Идеята за специализирана акушеро-гинекологична болница е на княгиня Мария-Луиза, която дава начало на строежа през 1896-а със собствени средства. По време на Втората световна война сградата е силно пострадала, затова днес не можем да видим фасадата й от царско време. Първоначално болницата се казва Майчин дом „Княгиня Мария Луиза", но след 1994-та името на царската особа отпада, сещай се защо. В настоящето обаче нищо не й пречи да е едно от най-предпочитаните места от родилките, като на година оттам излитат над 4000 новородени.


Домът на юриста е създаден през 1956-а, за да могат по-артистичните сред тях да покажат скритите си таланти пред колеги и приятели. Така правят и до ден-днешен - правниците се събират тук, за да посвирят или подредят някоя и друга изложба, а понякога и за да представят нова книга. За нас обаче сградата все още не функционира на пълни обороти, което си е живо престъпление - интериорът някак си е минал между капките на грубото соц-строителство и създава приятна и не твърде префърцунена атмосфера.

По-важното е, че Домът на юриста има страхотна зала, която е перфектна за концерти не само на адвокатите самодейци (които, казват, хич не били лоши), а и за останалите простосмъртни души.


Пространството около „Пиротска" често се пренебрегва заради странното усещане за анонимна китайска работна ръка, която отдъхва зад витрините. Пешеходната улица пък, макар и не толкова скоро, все пак е реновирана и е част от това, което бихме нарекли „стара София", ако имаше повече запазени сгради от онова време. Да не забравяме също така, че се намира в идеален център, а още едно място за събития тук никога не е излишно. Така хем районът ще се облагороди, хем ще измие срама от челото си, че - видиш ли - не бил толкова престижен. Залата е с чудесна акустика и не е трудно да си представим интимни ънплъгд събирания, които с кеф ще уважим. Ех, мечти.


Домът на архитекта е една от красивите сгради, оцеляла след бомбардировките на войната и бетона на социализма. Всъщност в миналото е само едноетажна - вторият се появява към 1907-а, когато се нанася д-р Иван Карамихайлов. Той е един от най-добрите хирурзи в България, със светло бъдеще в чужбина (някои неща просто не се променят и това си е), но решава да се върне тук със съпругата и трите си дъщери. Така вторият етаж се превръща в една от най-реномираните и достъпни клиники в столицата. Жена му била англичанка и от дома им лъхал съответният аристократизъм - тихи вечери на голяма трапеза и кудкудякащи чаени партита.

Нищо чудно, че с тази добра карма в Дома на архитекта е едно от най-приятните места за по чашка днес. Между арта на „Шипка" и хипстърията на „Шейново", Timeless е барът, където обичаме да сядаме както за кафе, така и за няколко малки. Мястото е просторно и с премерен привкус на аристократичност, пък и типовете, които се събират в него, са от по-приятните нощни птици. Още един плюс е, че като пекне слънце, откриват и терасата.