Заслужаваш точно това, което имаш

icon
Sofialive.bg

Забелязваш ли как хората около теб винаги намират нещо, от което да са недоволни. Работата им не струва, връзката им е изчерпана, имат много задължения, нямат почивка,  приятелите не ги търсят. И ... вече те заболя главата. Но от учтивост или защото даденият човек ти е близък, изслушваш го. Всеки път. В един момент обаче поредната капка негодувание прелива твоята чаша търпение.

Питаш се какво правят хората с мечтите си? Смачкват ги като фас, захвърлят ги и ги стъпкват без да осъзнават, че така убиват себе си. "Защо толкова лесно се откаваш?"  идва ти да изкрещиш. Но гласът ти е вик в пустиня. Хората, някои хора, никога не успяват да избягат от т.нар. tunnel vision. Моделите, които следват, са толкова дълбоко вкоренени в самите тях, че вече не можеш да кажеш къде е първоизточника. Щастие е дума, която е така далечна, че е възприета като утопия.

Когато не можеш да определиш от къде идва нещастието ти, винаги намираш външен източник на вътрешните ти неволи. Колко лесно и удобно да обвиниш гаджето, шефа, времето за кофти настроението в теб. Всички сме го правили. Защото в образа на жертва се влиза несъзнателно. И твърде лесно се остава в него. Самосъжалението може да бъде много приятно – търсиш съчувствие, ако не го намериш, сам се съжаляваш и утешаваш, но никога нищо добро не излиза от него. Плодовете, които ражда, са гнили. За щастие никой на сила не те държи в това положение.

Образът на жертвата е много удобен – изглеждаш хрисим, благ, без очаквания от другите. Всъщност така ставаш вечно търсещ внимание, помощ и съчувствие, но под образа на смирено агънце – очаквайки винаги другите да се сетят за твоето нещастие. А не го ли направят, имаш пълното право да упрекнеш „А трябваше да се сетиш!“ . И ако някога си позволиш да се предрешиш като вълк, ще видиш, че изречението „Аз мога“ не е толкова страшно. Да поставиш изисквания спрямо другите и спрямо себе си е най-доброто лекарство срещу тесногръдието.

Защото фалшивото, базирано на чуждо одобрение самочувствие е нож, който доброволно оставяш в ръцете на другите да използват срещу теб. И доброволно би приел присъдата им, защото твоята обективност е основана на чуждата субективност. А присъдата е бавна, но сигурна смърт.  Защото злите думи убиват.

За щастие убиват само онези, които им го позволяват. Може да е несъзнателно, но винаги е доброволно. Колкото и неприятно да звучи, всеки заслужава точно това, което има в момента. Хиляди причини можеш да намериш като външни отговорници за състоянието ти, но истинската причина, първоизточника, винаги е в самия теб. Всичко около теб е просто огледало на твоя вътрешен свят.Толкова е просто!

Ако твоята самооценка зависи от мнението на другите – заслужаваш това да бъдеш отхвърлян и неоценяван.
Ако щастието ти зависи от нечие чуждо – заслужаваш да вкусиш нещастието.
Ако мечтите и целите ти са проектирани от друг – заслужаваш да се чувстваш непълноценен и изгубен.

 „Никой не може да ви унизи без вашето съгласие“ е казала Елинор Рузвелт и тези думи до днес действат като wake up call на онези, които се осмелят да ги осмислят. Мечтите стават по-лесни за сбъдване, щом сам вярваш в себе си.

Автор: Христиана Демирева

Виж как да хванеш влак до гара "Щастие".

Събрахме още 3 любими ленти за забавен уикенд