On Bullshit

Здрасти.
Преди два месецa Андре Джордан (големият човек зад www.abeautifulrevolution.com) попита „Ако пред теб е последното парче хартия на света, какво би написал?" Аз написах „Слушай " и му го пратих, а той го публикува. Както има един хубав родопски израз, fuck yeah.

Но за друго ти разказвам това. По празниците не пращам картички на никого. И се замислих какво бих написала, ако трябва да пратя последната картичка на света до някого. Това е тази картичка. И ти си този някого.
„Мисли. Действай."  
Само това искам да ти кажа. Мога обаче и с повече думи:

През 1986-а философът Хари Франкфурт пише On Bullshit. Публикувано същата година в журнал, есето излиза като отделна книга през 2005-а и става чудовищен бестселър. В него Франкфурт дефинира теория на булшита. Мога да преведа булшит и като глупости, но няма да го направя, защото не е това. Та според него както лъжите, така и булшитът могат да сa неверни, но докато лъжците имат нужда от това да знаят каква е истината, за да я прикрият по-добре, булшитърите се стремят основно да впечатлят и убедят публиките си, като в общия случай нехаят за верността или неверността на твърденията си. Булшитърите не се интересуват от истината. Затова, казва Франкфурт, булшитът е по-голям враг на истината, отколкото лъжите.

Така. Ние с тебе живеем в сянката на Голямата Фабрика за Булшит. Сянката е толкова дебела, че постоянно ходим със сополиви носове. Вкъщи мърморим „Ба, ква е гадна тая фабрика", организираме групи във фейсбук НЕ НА ФАБРИКАТА ЗА БУЛШИТ, обаче никой не отива да хвърли един камък по прозорците на тая фабрика, не я събаряме до единични тухли, нали така. Мрънкаме си. Ако изобщо.

Имаме някакви си наши причини да не правим нищо. Мързи ни, страх ни е, не вярваме, че нещо зависи от нас, чувстваме се малки и самички. И най-вече сме толкова пространствено тъпи, че всъщност харесваме Фабриката за Булшит. Кефи ни бе, разбираш ли, кво не й харесвате, я ква е голяма, като АЕЦ.

Междувременно Голямата Фабрика за Булшит си произвежда. Продукция, интелигентна като Румяна Желева, естествена като Калина Илиева, качествена като Мощите на Йоан Кръстител в Созопол, етична като Вежди Рашидов във Венеция, необходима като Българската Коледа, безвредна като масовото подслушване на политици и балансирана като изречение на Божидар Димитров.

Та, искаш ли следващия път, щом ни поднесат булшит - като например министри да обясняват колко е хубаво да бъдат подслушвани, някои дори с овча благодарност, щото, нали, „ако човек забрави какво е казал, то е нещо като архив - остават ти аудиофайлове" - да не го купуваме. Ама не само.

Искаш ли следващия път, и всеки следващ път, да хванеш ръката на някой и да тръгнеш към най-тъмното на сянката. И да се видим там. Защото не сме малки, не сме сами и не сме слаби.

И защото - това просто трябва да го повярваш - шибаната фабрика е от картон.

 *Този текст изразява личното мнение на неговия автор и не представлява непременно позицията на Български хелзинкски комитет.

Фотография Васил Танев