The times, are they a-changin?

Докато слушам „Change" от първия албум на Килинг Джоук, жонглирам палаво с идиома флагман на тази моята първа писмена експресия тук. На стената има портрет на Леми Килмистър и шал на Арсенал от финала през 1987-а. Заобиколен съм от черни кадифени завеси, но няма да ви прехласвам с писания за Бела Лугоши и Винсънт Прайс, още по-малко за Лестат и Ко. За какво говорех? Ааа, за идиома. „To get no change out of somebody", което означава „Няма да получиш никаква помощ от никого". И тъй като сред многото значения на думата „change" е и „ресто", нека се концентрираме върху него.

Като биологична единица, родена в Първа градска и прекарала половината си живот в апартамент срещу нея, нашият квартал ми е сравнително познат. Помня хлебарницата на ъгъла при „Раковски" и „Патриарх Евтимий". Редяхме се на опашка за банани и швепс Ананас. Величествена тръпка. Сега това място е банка, където човек може да си изкара няколко кредитни карти и да робува като пич, тоест като на Запад.

На Запад обаче винаги имат ресто. Рес-то! Вълшебната думичка, безобразно проблемна в България, или поне в моя роден град - бивша Мека на шопите, настояща арена на селяните. Наречете ме претенциозен, капризен или сноб, но тук, в центъра на Столицата, всеки факинг ден аз минавам през абсолютно едни и същи будки и магазини, от които си поръчвам абсолютно едни и същи неща. И като в някакъв кошмар почти винаги чувам идиотското: „Еее, нямаш ли дребни!" или „Еее, нямам да ти върна!" Тук не говорим за суми, с които би боравил Гордън Геко - героят на Майкъл Дъглас от Уолстрийт, нито пък някой от мегакорпорацията, наречена Ролинг Стоунс. Напротив. Често, много често става въпрос за ДВА ШИБАНИ ЛЕВА! Но. Те. Неизменно. Нямат. Ресто. Дори и да става въпрос за някакво пръдливо нескафе от машина или шибани солети. И това, естествено, е цяла епидемия: в целия квартал НИКОЙ НИКОГА НЯМА ресто. Става им тъпо, става им неуютно, става им кофти и кретенски „дискомфортно". Започва се едно ровене, едно ходене насам-натам, при положение, че всички знаем: никой от тях не си е мръднал тлъстия задник до БАНКАТА рано сутринта, за да замени едни банкноти за едни монети. Толкова е просто - правят го навсякъде в Европа. И в Щатите го правят. В Афганистан и в Русия не знам как е и, ако трябва да бъда съвсем откровен, не искам и да знам.

Епидемията е плъзнала дори в супермаркетите и всякакви други маркет-и: „ЕЕЕ, ЗАДЪРЖАМЕ ОПАШКАТА!" Ху гивс а фак за опашката, при положение, че нямате да им върнете, ама им искате кинтите. Явно всички са гранде и боравят само с банкноти от 50 нагоре.

Интересно, наркодилърите дават ли ресто?

*в превод - "На куково лято"

Фотография Васил Танев