2016 - годината, в която рокът не умря
2016 - годината, в която рокът не умря 2016 - годината, в която рокът не умря 2016 - годината, в която рокът не умря

2016 - годината, в която рокът не умря

А тези албуми са категорично доказателство за дълголетие и пращящо здраве

Да, през 2016 рок сцената загуби огромни музиканти и икони. Започна се със смъртта на големия Леми от Motorhead в самия край на 2015, две седмици по-късно изпратихме великия Дейвид Боуи към Черната звезда. Кийт Емерсън и Грег Лейк от Emerson, Lake & Palmer също си отидоха в рамките на няколко месеца. Prince направи поп-сцената едно много по-тихо и празно място. Ленърд Коен също окачи шапката си и хлопна вратата. Само че... Само че веднъж излязло на бял свят преди 60 години, чудовището Рокенрол е винаги тук, неуморимо, неумолимо, дишащо, ритащо и взимащо още и още души и даващо още и още жизнен пламък и блясък в очите. Нека сега оставим на мира големите, които оставиха нас и да обърнем поглед към тектоничното люлеене от усилвателите, пулсиращия тътен на барабаните и мощният вой в микрофоните. Кралят Рок и неговите най-добри парламентьори през 2016, които е хубаво да чуеш, ако си пропуснал. Действаме азбучно.

1000mods image
1000mods, фотография Цветелин Кръстев

1000mods - Repeated Exposure to…
Най-силната стоунър рок банда на Балканите. Това е абсолютен факт. Гърците имат традиционно силна рок сцена, но 1000mods категорично изпъкват с класическия си, тежък фъз рок. Най-доброто от традициите в течението е събрано за пореден път в третия албум на четиримата. Малко повече метъл, по-дирикетни песни от дебюта, но по-бавни и епични от втория албум Vultures, парчетата в Repeated Exposure to... напомнят едновременно на великите Kyuss, енергичните Truckfighters, като 1000mods не се свенят да намигнат и в посока Iron Maiden и Monster Magnet. Албумът е убийствен, а фактът, че ще ги видим за четвърти път у нас на 23 март е... ами, страхотен.
Чуй “Loose”, “The Son”

1000mods image

Ateroid - III
Един демозапис, един ЕР, един сплит с Blowback, два албума и шведите Asteroid за пореден път останаха без барабанист и решиха да паркират астероида в някое космическо депо. Да, но в началото на 2016 Робин и Йоханес явно ги засърбяха ръцете и ожадняха за хубав мелодичен фъз рок, хванаха се с барабаниста Джими и извадиха третия си албум след 6-годишна пауза. И се оказа, че феновете им има защо да сме се навъртали наоколо. Седемте песни са чист астероиден рок - макар и не на изчистеното, хомогенно и извисяващо ниво на втория албум, 35-те минути на III са точно толкова Asteroid, колкото и всеки друг албум на шведите. Хубави рифове, които лесно ти влизат в кръвта, вокални хармонии и силни припеви и чудесни мелодии. 60-те и 70-те години на рока оживяват за пореден път през катализатора Asteroid днес.
Чуй “Last Days”, “Them Calling”

asteroid iii image

Black Mountain - IV
Канадците Black Mountain ни хванаха вниманието още с дебюта си през 2004. Тогава все още суровия, но вече отчетливо психеделично-мелодичен рок напомняше едновременно на гиганти като Led Zeppelin и Black Sabbath. След 3 албума сега Black Mountain издават четвъртия си запис, в който ушевадно са пораснали музикално и композиторски. Зрели и завършени, парчетата са се отърсили от директната твърдост в звученето, а изграждат цялостно монолитно звучене, стъпило сериозно в сайк рока, но с щипка фолк, шепа хард рок, чудесни рифове, премерен фъз, разкошни китари и великолепния, едновременно силен и нежен глас на Амбър Уебър. IV е най-хубавият и завършен албум на Black Mountain досега.
Чуй “Mothers of the Sun”, “Defector”

black mountain image

Blues Pills - Lady in Gold
Вторият албум на базираните в Швеция Blues Pills (на третата снимка горе) е точно това, което можеш да очакваш от ретро блус рок банда, подписала с голям лейбъл - по-много от същото като в дебюто, още по-слушаемо, радиофонично и, нека ползваме чуждицата - catchy. В случая с Елин Ларсон и момчетата й обаче това не е проблем. Поради простата причина, че тя пее като незаконородената дъщеря (окей, по-скоро внучка) на Робърт Плант и Дженис Джоплин, а бандата е като пряк наследник едновременно на Deep Purple и всички свързани със споменатите досега музиканти. Тоест, ако годината сега беше 1970 и Blues Pills вече съществуваха, щяха да ги въртят по всички радиостанции. Или ако 2016 беше в паралелна вселена, отвсякъде щеше да чуваш Lady In Gold. Бонус? Свирят в София на 9 март и ще се прецакаш чудовищно, ако не идеш.
Чуй “Lady In Gold”, “Little Boy Preacher”

blues pills lady in gold image

Crippled Black Phoenix - Bronze
Признаваме си, имаме сериозен афинитет към абсолютния Pink Floyd поклон в многопластовата музика на мултинационалния проект Crippled Black Phoenix (на втората снимка горе). И под многопластов не разбираме сериозна сложност в композициите, а песни, които съдържат нива и нива китарен и клавирен звук, много вокални хармонии, разкошни припеви и страхотни мелодии. Поднесени с нотка минорност и много приятна меланхолична дълбочина, без това обаче да създава мрачни тонове в цялата картина. Просто чуй парчета като “No Fun” и “Turn To Stone” и ще разбереш какво имаме предвид.

crippled black phoenix bronze image

Motorpsycho - Here Be Monsters
Има нещо много красиво в аморфното звучене на норвежкия рок колектив Motorpsycho. За над 25 години съществуване, те са сливали в албумите си какви ли не влияния от сайкъделик рок, през ембиънт, джаз, пост- и хеви рок, до нойз или инди залитания. Последният им албум е приятно подреден в традициите на по-ранните неща на Pink Folyd (Meddle и Obscured By Clouds), а песните звучат едновременно небрежно разпиляно и слънчево-мелодични. Китарни пасажи а-ла по-старите прогресив рок банди, чисто и леко отнесено пеене, прокрадващ се тук-там хамънд орган - Here Be Monsters е повече пътешествие, отколкото просто музика. Лесно е да го слушаш с настъпващата пролет и да го въртиш и въртиш, плувайки в ефирната им музика.
Чуй “Lacuna/ Sunrise”, “Spin, Spin, Spin”

motorpsycho here be monsters image

New Model Army - Winter
Зимата може и да свършва, но за старите британски кучета от New Model Army това не значи нищо друго, освен че по-лесно ще пътуват на поредното турне за последните 35 години. Последният им албум Winter е точно толкова NMA, колкото и всеки друг - чист и директен рок с намек за пост-пънк и кратки фолк намигвания, шумни и акустични китари, социално ангажирани текстове, никакви компромиси. Джъстин Съливан е пак тук и това е добро.

Чуй “Burn The Castle”, “Born Feral”

new model army winter image

Truckfighters - V
И мислим да приключим с римските цифри в заглавията на албумите за този списък. Шведите Truckfighters бяха сред най-интересните европейски банди на първата истински сериозна вълна в стоунър рока (ако не броим спорадичните изригвания през 90-те и тътена на вечните Kyuss, Karma To Burn или Acrimony). И успяха да наложат своя супер-динамичен фъз рок, като постепенно го озпатиха или по-скоро му сложиха юздите и успяха да го задържат в песни от над 5 минути, които се развиват постъпателно. Парчета, които започват с лежерни китари и небрежно разпяване, които постепенно набират скорост, преди да изригнат във еуфорична рок експлозия, здраво изритана с фъз педала на крайна предавка. V всъщност не е нищо повече от логично и отлично продължение на Universe.
Чуй “Calm Before The Storm”, “Gehenna”

truckfighters v image

Това са само 8 примера, доказващи, че и миналата година рокът беше все така силен, гладен и жив. Като съвсем нарочно пропуснахме големите заглавия като Post Pop Depression на Иги Поп и Джош Хоми или брилянтния Blackstar на Дейвид Боуи. Или пък други ъндърграунд красоти като Freedom на датските сайк легенди Baby Woodrose или шумния и рошав роук в Rise Above The Meadow на шведите Greenleaf. А тази година се задават нови албуми на великани като Monster Magnet и Life Of Agony. Рокът е животно, както пееха Контрол преди четвърт век. И то безсмъртно.

Текст Ивайло Александров

Коментари

Други от музика

То

То

Ти също ще се рееш

Последното изкушение

Последното изкушение

Вертикален спектакъл за катарзиса и смисъла отвъд греховете на страстите

Редукция - възприятие

Редукция - възприятие

Изложба живопис на Мая Стойкова

От общината