Кичът е моята религия!

Когато бях малка и с мама обикаляхме по магазините винаги ме привличаха сребърните обувки, яко шарените дрешки, тюлените поли и всичко, което имаше пайети или перли по него – независимо дали е несесер или куфар. Е, да, ама майка ми така и никога не ми купи нещо от така желаните от мен bling bling нещица. Защо ли? Защото били цитирам „цигански“ и трябвало да имам малко вкус и стил.

Е, наскоро мамето вече категорично заяви, че според нея аз усет към модата нямам и съжали, че не ми е угаждала на екстравагантния кичозен стил като малка.Направи го, защото кичът при мен се превърна в религия, която ако изповядвах от 6-годишна може би сега нямаше да полудявам като видя нещо блестящо. Аз обаче не се оплаквам, даже напротив – готино ми е да блести – блести ми небето, блести ми сърцето, блести ми портмонето и въобще…абе блести ми света!

Много пъти съм се чудила дали реално не прекалявам с тази моя мания към нестандартните отблясъци на материите, пайетите, перлите и камъните, но после се събуждах от съня ми. Истината е, че не смятам, че по какъвто и да е начин предпочитанията ми към блестящото и украсеното е грозно, напротив – красиво ми е.

Според мен е много по-грозно и скучно да се облечеш в чисти цветове без какъвто и да е било акцент, който да привлича вниманието. Че за какво въобще да си правиш труда да си переш, гладиш и комбинираш дрехите, ако няма да привлечеш всички погледи с тях? То по-добре с чувал, ако не искаш никой да те гледа.

Реално има хора, които предпочитат да се обличат по-скоро със сезалови торби и не ги виня. Само искам да им кажа, че ако започнат да изповядват кич религията, ще са по-малко намусени, по-щастливи и изпълнени с позитивна енергия. А в този сив свят какво по-хубаво от това да вкараш малко светлина с отблясъци от пайети например? Не му мисли, а заблести!

Искам да съм дете и го искам веднага

От утре отслабвам. Или по-скоро другиден

Нещата, които правим докато сме млади