Ако животът беше пътуване с влак...

icon
Sofialive.bg

Ако Животът беше пътуване с влак, сигурно то щеше да започне от една малка, но толкова слънчева гара - гарата на безгрижното детство! Локомотивът ще изсвири, по-точно - изпищи, и ще потегли от първи челен коловоз на Живота. В началото влакът на Живота ще бъде експресен, след това бърз, пътнически и накрая товарен. А най-накрая - дерайлирал!

Но в началото ще му бъде леко, нищо няма да му тежи - нито минало, нито настояще, вагоните ще са празни. Постепенно обаче на всяка гара по линията на Живота ще се качва по една изживяна година. А годините тежат. Някои от тях са леки, но някои са непоносимо тежки. Така вагоните ще се напълнят и препълнят с изживяни години. Локомотивът ще започне да се напряга с всички сили при изкачване, едва ще намалява неудържимата инерция при спускане, на острите завои опасно ще се накланя.

Пътуването ще стане не само тежко, но и досадно - влакът ще започне да спира на всяка гара, за да изчака да мине някой друг по-бърз влак с предимство. Все по-често влакът на Живота ще започне да вижда червени, отколкото зелени семафори пред себе си. Все по-лесно ще става спирането на червено, а по-трудно - потеглянето на зелено. В началото влакът ще пътува по първи челен коловоз на Живота, накрая - в трета глуха...Там ще го очаква последната гара и нейния Началник. Той ще реши дали тази гара ще бъде последна, или гара - разпределителна. Той ще реши къде ще отиде влакът на Живота - в депото за скрап или във вагоноремонтния завод.

Зависи от това какъв е бил влакът - дали е бил експресен, когато е трябвало да се прости; дали е бил бърз, когато е трябвало да се покаже любов; дали е бил пътнически, когато е трябвало да се спре навсякъде, където е нужно малко внимание; дали е бил товарен, когато е трябвало да се понесе нечий чужд товар; дали е бил дерайлирал, когато е трябвало да сe саможертва...

 

Aвтор: Петър Донкин