Днес ще надникнем отвъд стените на училището за деца с увреден слух "Проф. д-р Дечо Денев" в град София. Там, където се случва магията на знанието, практиката и подготовката за живота. Там, където децата с увреден слух намират пътя към реализацията. Там, където са оценени.
Посреща ни директорът г-жа Севделина Джонгарска и ни потапя в историята на училището. Пренасяме се в 19-ти век.
Училището за деца с увреден слух "Проф. д-р Дечо Денев" е първото по рода си на Балканите. То се създава през 1898 г. от Фердинанд Урбих, който пристига от Германия с мисията да създаде точно такова училище. Той въвежда една изключително прогресивна за времето си методика и посвещава 18 години от живота си в него.
Днес в училище д-р Дечо Денев се предлагат изобилие от професии и специалности, към които децата с увреден слух се насочват с огромно желание. Училището предлага обучение на деца от яслени групи до 12-ти клас, като програмите на обучение за различните възрастови групи са изключително разнообразни и интересни.
Г-жа Джонгарска сподели, че 50% от учениците продължават обучението си във висше учебно заведение.
Началото на учебната година наближава, а учениците не спират да пишат на своите учители колко много искат да се върнат в училище. Пандемията не се оказва пречка пред социалните контакти между учениците и учителите и дори учейки от вкъщи, те продължават да творят.
За спокойствието и щастливото обучение на децата училището осигурява подходяща среда за отдих, игра и образование, а за онези, които не са от София – специални общежития.
За г-жа Джонгарска професията е мисия, а не спонтанен избор.
Намирането на кадри, които да обучават деца с увреден слух също се оказва трудна мисия. Решение се намира в създаването на собствена система за подготовка на обучаващи.
Оказва се, че пазарът на труда не е съвсем отворен за хора с увреден слух, защото много работодатели не са толерантни към различните. Г-жа Джонгарска апелира към разбиране на хората с увреден слух и тяхното приемане.
Училището за деца с увреден слух проф.д-р Дечо Денев организира и съвсестни обучения с работодели, като резултатите от тях са впечатляващи. Намерили любовта към професията, вече имат възможност да се реализират успешно на пазара на труда.
Любовта, с която директорът на училището г-жа Сенделина Джонгарска, ни разказа тази история, ни помогна да си припомним, че в училището не само се учим. Тук растем, създаваме приятелства и ставаме хора. Научаваме се да приемаме различията.
Репортаж на Илиана Симеонова
Още любопитни и полезни статии:
- Ваня Джаферович: „Сървайвър“ има специално място в сърцето ми – промени живота ми напълно
- Ваня Щерева: Да са живи и здрави подателите и на хвалебствията, и на хейта
- Петър Антонов: В театъра всеки може да намери спасение
- Ивана Керанова: Театърът и животът при мен вървят ръка за ръка
- 5 най-важни книги за актрисата Вилислава Кирилова
- Петър Дочев: Аз съм момче от улицата
- Радивое Андрич: Винаги съм разчитал на своята доброта в работата си
- Диа Мантова: Да преподаваш актьорско майсторство е изключително голяма отговорност
- Димитър Маринов: Не е важно в какво са те видели, а с какво са те запомнили
- Даниел Пеев – Дънди: Искам да провокирам хората да бъдат усмихнати, жизнени, живи
Коментари