Братя Карамазови

icon
Sofialive.bg

За молитвата, за любовта и за съприкосновението ни с други светове

Момко, не забравяй молитвата. Всякой път в молитвата твоя, щом е искрена, ще проблесне ново чувство, а в него и нова мисъл, която ти по-рано не си знаял и която отново ще те ободри; и ще разбереш, че молитвата е възпитание. Запомни още: всеки ден и винаги когато можеш, думай на ума си: "Господи, помилуй всички предстанали днес пред теб." 

Братя, не бойте се от греха на хората, обичайте човека и в греха му, защото това подобие на божеска любов е и връх в любовта на земята. Обичайте всякое създание божие - и цялото, и всяка песъчинка. Всяко листенце, всеки лъч божи обичайте.

Обичайте животните, обичайте растенията, обичайте всяка вещ. Ако обичаш всяка вещ, и тайната божия ще постигнеш в нещата. Постигнеш ли я веднъж, вече непрестанно ще почнеш да я познаваш все по-нататък и повече, из ден в ден. И ще обикнеш най-после целия свят с всецяла, всемирна любов.

Пред някоя мисъл застанеш с недоумение, особено виждайки греха на хората, и се запиташ: "Със сила ли да надделея или със смирена любов?" Винаги решавай: "Ще надделея със смирена любов." Като решиш тъй веднъж завинаги, и целия свят ще смогнеш да покориш. Смирението любовно е страшна сила, най-силна от всички, подобна на която няма.  

Братя, любовта е учителка, но трябва човек да умее да я придобие, защото тя мъчно се придобива, скъпо се купува, с дълга работа и в продължително време, защото не трябва да любим само за случаен миг, а завинаги. Та случайно всеки може да обикне - и злодеецът може да обикне. Юношата, моят брат, молеше прошка от птичките - това изглежда като безсмислено, ала е истина, ибо всичко е като океан, всичко тече и се съприкосновява, на едно място побутнеш, в другия край на света се отглася. Всичко е като океан, думам ви.

Много нещо на земята е скрито от нас, но в замяна на това ни е дарувано тайно съкровено усещане на живата връзка наша с друг свят, свят горен и висш, пък и корените на нашите мисли и чувства не са тук, а в светове други. И ето защо философите казват, че същността на нещата не може да се постигне на земята. Бог е взел семена от светове други и ги е посял на тая земя, и е отгледал своята градина, и е поникнало всичко, което можело да поникне, но отгледаното живее и е живо само с чувството на своето съприкосновение с другите тайнствени светове; ако отслабва или се унищожава в теб това чувство, умира и отгледаното в тебе. Тогава ще станеш равнодушен към живота и дори ще го възненавидиш. Така мисля.

Издава Народна култура, София, 1975;
преводът е на Димитър Подвързачов и Симеон Андреев

Фотография Васил Танев

Беше тръгнал само по сако, но не отказа да поседи с нас в студа