Габриел Гарсия Маркес. Един живот

icon
Sofialive.bg

„Защо ми е тази биография? Биографиите са знак за смърт", казва Маркес на Джералд Мартин, но в крайна сметка се съгласява: „Вярно, нали всеки самоуважаващ се писател трябва да си има и англоезичен биограф!" Седемнайсет години по-късно и след 300 срещи с приятели, роднини и познати книгата е факт, а големият разказвач - жив и здрав.

В нея едно събитие сякаш преобръща нещата: през 1950-а майката на 22-годишния Габриел решава да продаде бащината му къща в Аракатака и се налага да я посетят. Това, твърди писателят, е причината да задълбае в идеята, която по-късно ще се превърне в най-прочутия му роман. Междувременно изчита Джойс, Улф, Пруст и Фокнър, изследвайки нещото, което Мартин фиксира като „множествеността на измеренията на времето".

Не си мисли обаче, че става въпрос за научен анализ. Ами. Биография, та дрънка. Като се почне с историята на рода му до девето коляно (инцести, вендети и граждански войни) и се стигне до детето и юношата Габриел.

marquez_in_1976_after_mario_vargas_llosa-archive_rodrigo_moya_650

Ето още от фактите: като малък изгълтва Дюма и Хиляда и една нощ, а като юноша - поетите от испанския Златен век и най-вече Гонгора; Рубен Дарио променя истински представата му за модерна литература; едновременно е приятел с Фидел Кастро и с Бил Клинтън; Марио Варгас Льоса го нокаутира през 1976-а, както добре се вижда на снимката тук. А защото Мартин се представя като „единствения официално толериран биограф" на Маркес, гледната точка в книгата най-често е тази на самия Маркес. Вероятно и затова най-голямо внимание се обръща на Есента на патриарха - любимото дете на писателя.

Тази биография излезе малко преди съобщението, че най-после български издател е получил правата за книгите на големия колумбиец. Това е „Лъчезар Минчев", което пусна единствения легален том от 1989-а насам - Дванайсет странстващи разказа.

35 лв., изд. Унискорп, превод Елика Рафи

Авторът! Авторът!
Джералд Мартин е нещо като американския Венко Кънев. Или пък Венко Кънев, професор в Руанския университет, е българският Джералд Мартин? (Венко Кънев не е писал биография на Маркес, но е най-задълбоченият български изследовател на магическия реализъм.) Шегата настрана - Мартин е на първо място учен, специалист по латиноамериканската проза (другият му любимец е Мигел Анхел Астуриас) и не е кой знае колко известен преди тази книга. Професор е в университета в Питсбърг, САЩ.

Нещо подобно
По-горе към билото. Животът на Дж. Д. Селинджър на Кенет Славенски - също толкова дебела биография, написана от фен.


Текст Йордан Ефтимов / Фотография (снимката най-горе) Васил Танев

Всеки ден ходи до Съдебната палата, за да удари един подпис. Но не защото е в издънка, а за да си завери стажа. Както прави всеки уважаващ себе си адвокат. Бъдещ, имаме предвид