Кравата е самотно животно е сборник с микроразкази на сръбския писател Давид Албахари, подбрани от самия него. Какво е микроразказ ли - ами съвсем къса история, между една страница и едно изречение. На места Албахари е просто удивителен като например в „Щипка" - текст от девет относително кратки фрази с класическа завръзка, кулминация, развръзка и неочакван край, който рязко отваря вратата на възможностите и я оставя така. Но повечето парчета тук правят същото и мощно човъркат въображението ни. Текст от едно изречение като „Масата" пък със замах създава джунгла от потенциалности - или поне градина с разклоняващи се пътеки, по Борхес. Как така ли? С хитрост. Мнозинството от тези изчистени, измамно минималистични разкази са по един чаровен начин хитри. Което не значи обаче, че са смешни.
Българското издание е част от поредицата Кратки разкази завинаги, водена от Нева Мичева, която обещава да се превърне в култова. И то във време, в което повечето издатели по света бягат от този жанр.
Авторът!
Авторът!
Давид
Албахари е сърбин с еврейски произход,
роден в Косово през 1948-а, който отдавна
живее в Канада. Той е един от най-превежданите
съвременни сръбски автори и на
свой ред се занимава с преводи - главно
от английски на писатели постмодернисти.
На български вече излязоха три негови
романа, но известността му у нас съвсем
не доближава онова, което му се полага.
Засега.
Нещо
подобно
Като
всеки уважаващ себе си постмодернист,
Албахари се вмъква в широка мрежа от
имена, с които има по нещо общо. Сърбите
впрочем си имат традиция за такава
литература и най-логично е да се сетим
за Данило Киш. Сред авторите, превеждани
от самия него, някак си най-близък до
писането му тук е Ъпдайк. Иначе в жанра
на микроразказа работят куп страхотни
писатели, от чието влияние Албахари не
се притеснява. На първа линия са
аржентинецът Кортасар и италианецът
Будзати - които, по едно съвпадение,
също шестват в момента по книжния ни
пазар с чисто нови издания.
Кравата е самотно животно на Давид Албахари е в близката книжарница и струва 10 лв.; издава Жанет-45, а преводът от сръбски е на Русанка Ляпова
Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев и Александър Андич
Коментари