Може ли да стане роман от живота на човек, който нищо не прави? Може - Кучета под индиго е доказателство. Сигурно познаваш момчета като Томи: уж нещо там учи, уж сваля някакви мацки, пък май всъщност само се мотае по цял ден из софийските улици. Тъкмо през мотаенето романът на Чавдар Ценов разказва за живота ни тук, в този град, в началото на XXI век. Разхождаме се, мислим си някакви работи, чакаме нещо да се случи, пък то все не се случва. Такива са поне героите в книгата. И по това приличат на кучетата, на прочутите софийски кучета, станали такава същностна черта от градския пейзаж. А търсенето на едно избягало куче (което дори не е негово) е от много малкото неща, които все пак донякъде осмислят дните на Томи, този скептичен неверник. И София, из която го търси, съвсем не прилича на лъскаво-деловия град от сериалите. Всъщност доста повече прилича на онази, която познаваме от собствения си опит.
Авторът! Авторът! Чавдар Ценов (1956) е завършил френска гимназия и българска филология, публикувал е в повечето издания, за които може да се сетиш, и Кучета под индиго е петата му книга след Черно под ноктите, Удавената риба, Щраусовете на Валс и Другата врата. Може да не е сред най-нашумелите имена на съвременни български автори, но определено е сред онези, които се отличават със собствена физиономия.
Нещо подобно Роман за София - категорично; а писането за София, без да е някаква групово осъзната програма, се оказа доста жив жанр в последните десетина години. Тук бих споменал Дзифт на Владислав Тодоров, Анонимни снайперисти на Палми Ранчев, както и, много ясно, разказите на Деян Енев. А усетът към гротеската с привкус на сатира напомня Алек Попов, особено по-ранните му неща.
Кучета под индиго на Чавдар Ценов е в близката книжарница, струва 14 лв., издава Рива
Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев
Коментари