Непорочните самоубийства

icon
Sofialive.bg

Романът на Джефри Юдженидис започва стряскащо: още на първата страница научаваме, че и петте дъщери на семейство Лисбън се самоубиват в тийнейджърска възраст. Но Непорочните самоубийства не цели да стряска или шокира. Напротив - онова, което четем, е всъщност опитът на една момчешка компания да възстанови събитията години по-късно, да разбере момичетата, и да призове собствената си младост. Междувременно Детройт е съсипан, всичко се е променило, забравата е плъзнала навсякъде, но някогашните момчета упорито дълбаят в спомена, даже пазят веществени доказателства за него.

Тази книга е уникална с това, че е разказана в първо лице, множествено число. „Ние"-формата не е просто някакъв трик, тя дава вкуса на разказа - вкус на легенда, мит, колективно сражение с времето. Аз друга такава книга не съм чел. Ако ти се сещаш - обади ни се.

Романът явно е харесал и на София Копола, щом направи по него дебютния си филм, в който цари същата магическа атмосфера на смаяна от себе си тленност. (За което пък помогна и музиката към Девствени самоубийства, дело на незабравимите франсета Еър - б.р.)

Непорочните самоубийства е в близката книжарница, струва 14 лв., изд. Жанет-45;
преводът от английски е на Невена Дишлиева-Кръстева

interviewmagazine.com_908

Авторът! Авторът!
Има хора, които бълват по три книги на година. Юдженидис го дава по-полека и до момента пуска по един роман на девет години. Непорочните самоубийства е от 1993-та, Мидълсекс излезе през 2002-ра (и предизвика фурор сред критиците, че дори му донесе Пулицър), а The Marriage Plot е съвсем пресен, от този октомври, и българският издател обещава да не подмине и него. Иначе Юдженидис, както подсказва името, е американец от гръцки произход, преподава творческо писане в Принстън и обича да пише за родния си Детройт.

Нещо подобно
Самият Юдженидис казва, че се учи от Сол Белоу и Филип Рот. Това наистина си личи, не само в стремежа да се призове духа на мястото и времето, не само в писането за второ поколение имигранти в Щатите, но и в стила. Тъкмо в стила обаче Непорочните самоубийства ми напомня и Маркес. Вярно, тук чудеса не се случват, но цялата митична аура, която идва от колективното разказване, си лъха на магически реализъм - достатъчно здраво, че Детройт да заприлича на някакво мичиганско Макондо.

Текст Ангел Игов Фотография Васил Танев / interviewmagazine.com

Изглеждат ужасно добре, но това не е случайно - само след някоя и друга седмица стартира сайтът им за улична мода