През 1992 някъде в Милано се ражда фиктивната редакция на вестник Утре. Шефът й събира ред-колегията си почти като с конкурс за смотаняци, които имат за цел да пишат неудобни статии и да притесняват компрометирани фигури от политическия и обществен елит на страната, а той от своя страна да си плаща за тяхното непубликуване. Скритият план обаче е нито един брой на вестника да не види бял свят. За главен редактор е назначен Колона - неслучил 50-годишен журналист и талантлив жонгльор с думите. Неговата тайна мисия е да бъде писател в сянка, който да разкаже историята на вестник, така неудобен и проницателен, че под наложен натиск никога не вижда бял свят, а директорът на вестника е буден идеалист, на когото цензурата запушва устата. На пръв поглед ситуацията е двойна победа - или вестникът излиза и успешно изнудва корумпирани политици и обществени фигури, или е издадена книга, която демонстрира трудностите пред уж честния журналист и се превръща в скандален бестселър.
Разбира се, щом говорим за Умберто Еко, в сюжета имаме вплетени исторически и псевдоисторически събития, забавен миш-маш от ерудиция и фикция и задължително прокарана конспирация. Докато рови в миналото, параноичният редактор Брагадочо достига до тезата, че Мусолини не е убит, а с десетилетия се укрива в Латинска Америка с цел да бъде изведен на политическата сцена от подмолната организация Гладио и да предизвика преврат. В тази игра изплуват още поръчкови атентати, завоалирани убийства, интриги на ЦРУ, фашисти, комунисти и един съвсем истински труп. И като капак - репортаж на Би Би Си, който превръща невъзможния сюжет в реалност. На фона на този чудесен историко-истеричен каламбур двама неудачници намират спокойствие и радост в неочаквано пламналата любов между тях.
Авторът!
Авторът!
Нулев брой е седмият роман на италианския философ, семиотик и
писател Умберто Еко. И явно с годините той е поомекнал и вместо да залива
читателя с тонове синтезирана и подредена ерудиция, набляга все повече на сатирата и пародията - посока, която видяхме още при Баудолино. Този път дори няма допълнителна секция с пояснения в
края на книгата, а едва няколко бележки под линия. Единственото неудобство в
случая е, че читателите извън Италия трудно биха проследили описаните
исторически събития.
Нещо
подобно
Ако
си чел последните три романа на Умберто Еко, знаеш какво да очакваш и от тази книга.
Ако не си, представи си например Черна
книга на Орхан Памук (защото действието е концентрирано в конкретен времеви
диапазон в определен град, а книгата пак е пълна със събития от местния
политически и обществен живот от близкото минало), но примесена с дискретни
дози хумор и журналистическа пародия като Истината на Тери Пратчет. Е, и задължителната конспирация в духа на Ричард Кондън или Робърт
Уилсън. Но Нулев брой е преди всичко
Умберто Еко.
Текст Ивайло Александров/ Фотография Славея Йорданова
Коментари