Пари за изгаряне

icon
Sofialive.bg

От латиноамериканската литература обикновено очакваме преди всичко сеньори с огромни криле и портрети на зловещо харизматични диктатори. Пари за изгаряне обаче е нещо различно - твърдо сварено криминале, което определено носи вкуса на региона, но са замесени гангстери, политици и полицаи във вихъра на нагъл обир. Романът е по действителен случай и ту звучи като класическа реалистична история, ту като репортаж, писан по думите на очевидци и полицейски сводки. Вози ни на скорост из Аржентина по времето на една от многото й военни диктатури, а в порядъчно бруталната атмосфера, описана с безкомпромисен стил, шестват мрачни антигерои, корумпирани ченгета и жени без избор.

ricardo_piglia_800

Авторът! Авторът!
Аржентинецът Рикардо Пиля (1941) е не само автор, но и преподавател по латиноамериканска литература в Принстън. Той е сред пишещите професори, които не си падат по високата литература, а по жанрове с ясни правила като кримката, фантастиката или историческия роман. Пари за изгаряне излиза през 1997-а и получава приза Планета, или най-тлъстата литературна премия за отделно издание с награден фонд от 601 000 евро. Любопитно е, че години по-късно аржентински съд установява някаква измама в процедурата и налага солидна глоба. Но книгата и така си я бива, а пък една друга на Пиля, Бяло ноктюрно, е удостоена с Ромуло Гайегос - не толкова щедра награда, но още по-престижна, чийто първи носител е Варгас Льоса, а вторият - Маркес.

Нещо подобно
Пари за изгаряне
е като черен роман в латино вариант, затова е редно да споменем и бащите на жанра Дашиъл Хамет и Реймънд Чандлър. В същото време начинът, по който се отнася към истински криминален случай, определено се свързва и с така наречения факшън, където пък попада Труман Капоти. Все гринговци, но като стил и атмосфера, романът напомня донякъде и на аржентинеца Мануел Пуиг, както и на прочулия се неотдавна у нас кубинец Педро Хуан Гутиерес.

Пари за изгаряне е в близката книжарница, струва 10 лв., издава Рива,
а преводът от испански е на Мария Пачкова

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев и Nicolás Celaya

Отмъкнал е ловджийската шапка на дядо си и не влиза в съда с къси панталони. Никога