Приумиците на смъртта

От Жозе Сарамаго може да очакваш притчи, алегории, остроумни истории в регистъра на „ами ако...". Та, значи, ами ако утре смъртта остави косата и хората спрат да умират? От тази фантастична хипотеза португалският нобелист изгражда стройна, увлекателна и просто очарователна сюита, чиито абсурди деликатно намекват за абсурдите на обичайния ни живот. Но „ами-ако-тата" не спират дотук, защото смъртта се оказва капризно създание, сменя си намеренията и в историята настъпват нови обрати, които няма да посочвам, за да си ги прочетеш сам. Ще кажа само, че този роман, без да е точно смешен, по неподражаем начин разкрива смешното в представите ни за света и за дребнавото самодоволство, с което се вкопчваме в навика. Не му липсва и самоирония: когато в един момент смъртта започва да праща писма до хората, един специалист по синтаксис прави опустошителен анализ на стила й, а от него става ясно, че смъртта пише малко като Сарамаго: с дълги изречения, слети абзаци и свои си, особени правила.

Авторът! Авторът! За Жозе Сарамаго (1922-2010), за неговото необичайно потекло и радикалните му политически възгледи вече писах, та мисля да не се повтарям. Португалецът получава Нобелова награда през 1998-ма - между Дарио Фо и Гюнтер Грас, и по този начин любопитно сдвоява комичното и разтърсващото в списъка на лауреатите. Хубаво е, че след продължителната боязън на българските издатели към този голям и интересен автор, вече имаме оформяща се поредица негови романи на български: този е вече четвъртият, чакаме още.

Нещо подобно Сарамаго е някак сам за себе си: особеното му писане, което прилича на река от думи, хем има доста аналози в европейската литература, хем е различно, защото той сам стига до него. А начинът, по който развива притчата си в Приумиците на смъртта, ме отпраща в съвсем друга посока: една традиция на сериозните приказки, позната от Хофман и Гогол, по-късно от Борхес, а в друга тоналност - от Оскар Уайлд.

Приумиците на смъртта от Жозе Сарамаго е в близката книжарница, струва 14 лв.,
издава Колибри, а преводът от португалски е на Даринка Кирчева

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев (първата)