През ХХI век всички се интересуваме от Китай - няма как. Тънката книжка на Мо Йен проследява малка нишка от грамадната промяна в Народната република: как един младеж от загубен селски край постъпва в армията, за да се измъкне, а в крайна сметка става известен писател. Всъщност това е историята на самия Мо Йен и книгата може да се нарече автобиографична, макар да не се чете като такава. Чете си се като уж набързо нахвърляна повест, която някак започваш да схващаш едва след като я затвориш. Тогава, след внезапния и странен край, осъзнаваш колко са важни недомлъвките в този текст и как между редовете прозира доста противоречивото отношение на писателя към шеметното издигане на Китай на световната сцена. Просто се запитай какво е станало с двамата му съученици, с които започва книгата. Промяната е само надникване в китайското общество, а изданието също е само надникване в творчеството на миналогодишния нобелист, но определено събужда апетита.
Авторът! Авторът! Мо Йен (1955) е реално първият китайски носител на Нобел за литература, защото предишният - Гао Синдзиен - има френско гражданство. Ако любопитстваш за житейския му път, може просто да прочетеш Промяната. Аз мога да добавя, че Мо Йен е псевдоним, който означава „не говори" и това само по себе си е доста красноречиво. Отвън го упрекват, че не критикува партията, че не помага на дисидентите, че не се държи както Западът би искал от един толкова важен китайски писател. Отговорът на Мо Йен от Нобеловата му лекция е: „Ще намерите всичко, което имам да кажа, в творбите ми." Но трябва да четете внимателно, ще вметна аз.
Нещо подобно Това изглежда не е най-типичното произведение на Мо Йен, защото по принцип го сравняват с Кафка и Хелър, а тук аз нищо подобно не намирам. Промяната би могла смътно да напомни суровостта от автобиографичните романи на Горки, но е толкова сбита и събрана, че асоциацията става съмнителна. От съвременната китайска литература познавам Ма Дзиен, който определено е яростен критик на партията, и книгите му са забранени в родината му, но намирам нещо общо: в отстраненото, минималистично, делово разказване. Парадоксално, обаче на мен леко ми лъхва и на безстрастния американски факшън от 60-те и 70-те, само дето алкохолът и сексът напълно отсъстват.
Промяната е в близката книжарница, струва 12 лв.,
издава Колибри,
а
преводът през английски е на Надя Баева
Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев
Коментари