Дадзай
Осаму е един от най-четените автори в
Япония, което само доказва, че японците
са придирчиви към четивата си. Класик
на модерната японска литература,
Дадзай е издаван на български, но последно
чак в далечната 1991-ва. Този сборник
включва един кратък роман и девет по-къси
произведения - разкази и новели. Романът
разказва какво е да си млад, талантлив
и да не намираш смисъл в нищо, което
правиш; да пиеш като за световно, да те
харесват твърде много жени и да опитваш
на няколко пъти самоубийство, докато
никой не може да каже жив ли си или не.
Всичко това - написано прямо и сурово,
без залъгалки.
От останалото
вътре си избирам разказа „Тан-та-тан"
- след като го прочетеш, ще знаеш, че, ако
често чуваш в главата си удари на чук,
това никак не е хубаво. Но пък не зависи
от теб.
Сборникът
се препоръчва на читатели, достатъчно
млади, за да си позволяват лукса на
отчаянието. Но и на всички, които харесват
японската литература или просто са
любопитни за нещо различно. Корицата,
впрочем, е жестока.
13 лв., изд. Алтера.
Преводът от японски
е на Агора София (колектив),
а съставителството
- на Дарин Тенев и Комада Сатоши
Авторът! Авторът!
Дадзай Осаму е роден през 1909 и на двайсет
години прави първия си опит за самоубийство.
Следват още няколко до успешния през
1948, когато се удавя заедно с любовницата
си, малко след като е оставил заради нея
жената и децата си. Животът му е белязан
от алкохолизъм и болести, а книгите му
жънат успехи по света и у тях. Твърдо е
влязъл в канона на модерната японска
литература.
Нещо подобно
Добре де, знам, че ще попиташ дали прилича
на Харуки Мураками. На пръв поглед, не
- този е естет модернист, а днешната
японска звезда, каквото и да си говорим,
го дава малко лайт. Но всъщност в героите
на Мураками някак се разпознават
стегнатите, отчаяни маски от текстовете
на Дадзай Осаму. Като друга отправна
точка можем да споменем кой да е японски
модерен класик и най-вече Рюноске
Акутагава. Но ако търсим нещо по-европейско,
на мен ми напомня малко Томас Ман от
Смърт във Венеция и със сигурност
Погнусата на Сартр.
Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев
Коментари