Сое Валдес се прочу по
света с книгата си Всекидневното нищо (1995), но преди нея написа още пет. Романът,
който по съвсем откровен начин говори
за любовта, секса и обществото в
комунистическа Куба, на момента бе
забранен от Фидел Кастро и в резултат
на това 52-годишната писателка от 16 години
живее в Париж. Кастро дори стигна дотам,
че я обяви за един от трите големи врагове
на кубинската революция, наред с Гийермо
Кабрера Инфанте и Рейналдо Аренас, а тя
още не му е простила - пали се на секундата,
стане ли дума за него. Затова решихме
да не я дразним. Носител е на наградата
Premio Planeta, която се води за
най-ценна в света след Нобеловата -
победителят получава чек за 600 000
евро, но парите изобщо не я вълнуват.
Сеньора Валдес продължава да пише и до
днес има 19 книги с проза и поезия плюс
стотици статии за издания като El
Mundo, Elle,
Le Monde и
Liberation.
Как я карате напоследък,
мила госпожо?
Тези дни пипнах един
неприятен грип, но иначе съм добре.
Щастлив човек ли е
Сое Валдес?
(въздиша уморено) В момента на кубинците ни е много трудно,
но гледам да не се оплаквам. Знаете ли,
едно време, когато са карали африканските
роби на острова, те са пеели, вместо да
плачат.
Вие какво пеете, когато
сте тъжна?
Ооох, имам толкова много
любими песни, но изключително харесвам
„Tu Me Acustombraste" на композитора Франк Домингес. (подхваща
тихо, но вярно)
„Tu me acostumbraste
A todas esas cosas
Que son maravillosas...".
Когато съм тъжна,
танцувам и пея точно като тези роби, за
които ви споменах. Сега живея в изгнание
и щастието е далечно, но си имам начини
да усетя поне малко от тази емоция.
Какви са те?
Пътувам много и опознавам
различни култури. Срещам се с всякакви
интересни хора. Чета книги за други
реалности. Това са хубавите нюанси на
моя живот. Те ме карат да се чувствам
добре и да съм по-отворена към
другите.
Кажете сега две думи за Всекидневното нищо.
Много
просто - това е роман, който говори за
любовта и свободата. Всички имаме нужда
от тях.
Как изглежда истинската
кубинска романтика?
(смее се) Уф, ще отговоря така: в Хавана има
крайбрежен булевард - казва се „Malecon",
а между него и океана е опъната дълга
стена. Наричат я „хаванското канапе".
Обикновено оттам тръгва кубинската
любов - хората седят на стената, после
бавно се приближават един към друг, леко
докосват ръцете си и се целуват. Нататък
е ясно. И всичко това пред профучаващите
камиони, бибиткащите коли и псувните
по адрес на трафика - истинска романтика!
Звучи познато - и тук
си имаме подобен мост. Каква е другата
Куба обаче, извън тази с пурите, музиката
и любовта?
Нашата история е по-интересна
от всичко изброено. За съжаление светът
е вперил поглед в страната такава,
каквато е след 1959-а. Предишните години
са много по-вълнуващи и интересни,
проверете сами.
Обещаваме. Имате ли
си някаква тайна фантазия?
Да пътувам
с машината на времето.
Накъде?
Към Куба
на бъдещето. Представям си красива
страна със свободни хора, които се
чувстват спокойно и си живеят живота.
Срещата със Сое Валдес и представянето на нейната книга Всекидневното нищо (изд. Жанет 45) е на 29 септември от 18:00 в Институт „Сервантес" на „Съборна" 1
Текст Мартин Дончев / Фотография Васил Танев
Коментари