Публикуван най-напред през 1932-ра, този внушителен опус е едно от най-прочутите произведения на немската литература през XX век, та добре че най-накрая се появи и на български. Може би комбинацията от „внушителен" и „немски" звучи малко стряскащо, но всъщност Сомнамбулите е доста увлекателен, а на моменти и подчертано забавен за четене - въпреки сериозната си модернистка амбиция, а може би именно заради нея.
Това е трилогия от три бегло свързани романа, които проследяват внимателно няколко герои в различни моменти от трийсетгодишен период, завършващ с края на Първата световна война. Голямата тема на Брох е разпадът на ценностите и все по-голямото объркване на света; затова и постепенно стилът му се изменя, пародира различни литературни моди, опитва да отрази нарастващата сложност на живота в модерната епоха. А героите му са наистина сомнамбули, марионетки, роботчета - приказно неадекватни, залутани, склонни да влагат ужасно много значение и в най-простите неща, така че всичко да им изглежда неразбираемо. Очарователни машинки, с които и читателят може да си поиграе, докато в един момент не се замисли стреснат за смисъла на собственото си живуркане.
Авторът! Авторът! Херман Брох (1886-1951) е роден във Виена в богато еврейско семейство и, както често е ставало навремето, щом наследява текстилната фабрика, я продава, за да се отдаде на литературни и научни занимания. Приема католицизма, за да се ожени за дъщерята на един фабрикант, но впоследствие се развежда. Подвизава се във виенските интелектуални среди, но след пристигането на нацистите през 1938-ма е принуден да емигрира в Щатите. На български имаме още от 80-те и другия му голям роман - Смъртта на Вергилий, пак в бляскавия превод на Любомир Илиев.
Нещо подобно В Изкуството на романа Милан Кундера говори за своето любимо съзвездие от централноевропейски писатели: Кафка, Хашек, Музил и Брох. Вярно е, че между четиримата има много общо - в разбирането на света, в дълбоко вкорененото иронично отношение, в стила и в особените им герои, които изобщо не влизат в калъпа на психологическия роман. Вярно е също, че от четиримата Брох май най-много е повлиял на самия Кундера. А в тази редица аз бих сложил и Елиас Канети, с когото впрочем авторът на Сомнамбулите е бил в една компания във Виена.
Сомнамбулите от Херман Брох е в близката книжарница,
струва 26 лв.,
издава Алтера, а преводът
от немски е на Любомир Илиев
Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев (първата)
Коментари