За това какъв е смисълът да пишеш не само разкази, а и художествена литература в България, няма нужда да започваме да говорим изобщо. Можем само да се радваме, че все още има луди, които продължават да го правят, а някои от тях дори го вършат добре.
Алтернативен вариант на корицата, дело на Теодор Георгиев
Спирала на мълчанието (издателство Изток-Запад) е сборник с 11 разказа, почти всеки от които има нещо общо с другия. Един лекар, който не вижда смисъл в това да спасява хора в извънработно време. Бачкаторите във влака от София до Перник. Археологът, който откри, че е далеч по-интересно да бъде вехтошар. Граничарят, който може да е убил, а може и да не е убил сирийско дете на турския бряг. И гей-двойката, която налива питиетата на всички останали. Всеки от героите се плъзга надолу по собствената си спирала на мълчанието, убеден, че това, което не разказва, интересува само него. Читателите едва ли ще се съгласят - иззад описаното ежедневие надничат чудовищата, заради които вечер избягваме да се вглеждаме в огледалото. А зад кривите им физиономии, на дъното на бездната, блещука светлина. Елегантно загатнатата обща концепция на моменти е толкова фина, че спокойно може да бъде пропусната и тогава по извивките на спиралата виждаме само единадесет красиви текста - прями, изчистени и интересни. Простички разкази без претенции, с герои, които сякаш познаваш. Чисто удоволствие.
Милен Миланов
Авторът! Авторът!
Спирала на мълчанието е втората книга на Милен Миланов. Първата - Бибоп от Хенри (издателство АРС, 2010), взе специалната награда на конкурса Южна пролет. Самият автор също е спечелил няколко конкурса за разкази, но за него всичко приключва, когато натисне save на уърдовския файл. Оттам нататък единственият важен е читателят. Иначе Милен П. Миланов понякога е археолог, понякога пътува от София до Перник и понякога обикаля речната граница между България и Турция. Мрази да го питат кои от случките в разказите му са истински и кои - не.
Нещо подобно
Тънката ирония на Уилям Сароян в Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света, грозотата на героите на Чък Паланюк и романтиката на любовите на Том Уейтс.
Текст Ксения Вълкова
Коментари