Стадионът на старата госпожа

icon
Sofialive.bg

Има ли нещо общо между футбола, богословието и елементарните частици? Моят отговор е: да, ако се намира достатъчно вино. Подобен отговор сякаш дава и дебютният сборник с разкази на свещеника Николай Петков, в който и за вино се говори, но по-силно от питието е сладкодумието му. Казвам това и бързам да те предупредя, че става дума за наистина мощно вино, от което ще ти се замае главата. Защото двамата герои в нея - разказвачът и приказно начетеният отец Дионисий - така подскачат из времето и пространството, и така те заливат с бликаща ерудиция, че още в самото начало вече не знаеш къде се намираш. А се намираш някъде из една голяма игра, в която може и да има правила, но не се знае кой ги знае. Така че най-доброто, което можеш да направиш, е да се изгубиш и да се дивиш на всичко, ставащо около теб.

Авторът! Авторът!
Не познавам Николай Петков, за което съжалявам, защото явно е силно колоритна личност. Освен че е свещеник в Дивдядово и е изкушен от академичната философия, той изглежда е цар в пътуването на автостоп. А професор Каприев описва така първата си среща с него на някакъв медиевистки семинар: „В обедната почивка на втория ден във фоайето се появи странно видение. Видението се състоеше от млад човек, дългокос, гол, ако не броим банските му гащета и вързоп дрехи под мишница, от когото и които обилно се стичаше вода. Докато спонтанно превръщаше пространството в езеро, той се втренчи в мен и рече: „Вие трябва да сте Каприев!"

Нещо подобно
Една от хитрините на тази книга е да те остави в първия миг с впечатлението, че не прилича на нищо друго. Но не е така: по стадиона на старата госпожа с удоволствие ритат Джойс и Борхес, Еко и Павич, Софроний Врачански и поп Минчо Кънчев. Дори няма да отварям дума за всички философи и богослови, които загряват край тъчлинията. Защото написаното от Николай Петков е експлозивна смес от ерудиция и фантазия, от игра и сериозност, от свое и чуждо. И тук пак стигаме до Джойс, чието Бдение над Финеган явно е донякъде модел за подражание.

Стадионът на старата госпожа е в близката книжарница, струва 10 лв., издава Сиела

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев

Забелязахме отдалеч етно роклята й, а после направо ни срази с пайети и пера