Знам си аз, че човек не трябва да чете само книги, за които знае, че ще му харесат. Стогодишният старец принципно не е мой тип четиво, но определено ме спечели - с ведрия си хумор, с нехайното отношение към света на „сериозните неща" и с неподправеното удоволствие, което направо струи от страниците. Когато Алан Карлсон бяга от старческия дом точно на стотния си рожден ден, нито той знае къде отива, нито читателят очаква пъстрата, карнавална история, която ще последва. Просто на Алан му щуква да отмъкне един куфар и да се качи с него на автобуса, а това се оказва началото на шеметно приключение. Не че приключенията са нещо ново за Алан, както ще се убедим много скоро. Може би всъщност някои от най-важните събития на ХХ век са се случили с негово участие. Защо пък не, казва си човек, докато чете историята на този несломим старец-пънкар.
Авторът! Авторът! Шведът Юнас Юнасон (1961) има време, докато стане на сто, но и той изглежда странна птица. Започва кариерата си в жълтата преса, после основава успешна медийна компания, бачка като луд, но когато схваща, че това му носи хроничен стрес и болки в гърба, решава да продаде всичко и да заживее на спокойно място - първо на един остров в Балтийско море с котарака си на име Молотов, а после - в едно швейцарско градче с норвежката, за която известно време е женен. В Швейцария завършва книгата, която отдавна е искал да напише, а пък тя се превръща в световен бестселър, преведен на 35 езика, достигнал тираж от 4,5 милиона, и филмиран с участието на Роберт Густафсон.
Нещо подобно Този път от издателството са ми свършили работата: на задната корица споменават Уди Алън и Кърт Вонегът, и тези две отпратки ми се струват безспорни. И с преднамерено неправдоподобния си сюжет, и с деловия подход към абсурда, и със семплия си ироничен стил, Юнасон си е право при тези двамцата. Обаче веднага бих го поставил и в български контекст - мисля, че Алек Попов всъщност пише по доста подобен начин. А в същото време в тази книга има и нещо много познато и много шведско: ами че този старец е една истинска Пипи на преклонна възраст, ако не и Емил от Льонеберя.
Стогодишният
старец, който скочи през прозореца и
изчезна е в близката
книжарница,
струва 18 лв., издава Колибри,
а преводът от шведски е на Елена Радинска
Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев
Коментари