М.К. - това щеше да напише върху всичко, когато стане на
17 и се прочуе. Ще се връща вкъщи с червено-бял автомобил пакард, с нейните
инициални на вратата. Ще постави червен монограм „М.К." върху носните си
кърпички и бельото си. Може би ще бъде велик изобретател. Ще изобрети
радиоапарати, големи колкото грахово зърно, които хората ще пъхат в ушите си.
Ще могат още да прикрепят летателни машини към гърба си като раници и ще се
носят като вихър из целия свят. После тя ще бъде първият човек, който ще
прокара голям тунел до Китай и хората ще могат да се спускат с големи балони.
Това са първите неща, които ще измисли. Вече са запланувани.
Когато свърши половината цигара, Мик я смачка и запрати
угарката по наклона на покрива. После се наведе, подпря глава с ръце и си
затананика. Странно нещо, но почти през цялото време в главата й звучеше пиеса
за пиано или нещо подобно. Каквото и да правеше или мислеше, тази музика беше
винаги в нея. Мис Браун, която живееше при тях, имаше радио в стаята си и през
цялата минала зима тя сядаше на стъпалата в неделя следобед и слушаше
радиопредаванията.
Смело започна да слиза към стълбата, опряна на покрива.
Връщането е най-трудната част на всяко изкачване. Трябваше й дълго време, за да
я достигне и да се почувства в безопасност. Когато най-сетне стъпи на земята,
изглеждаше много по-ниска и малка, а и краката й се огънаха. Вдигна шортите си
и пристегна колана с една дупка. Ралф продължаваше да плаче, но тя не му обърна
внимание и влезе в новата, празна къща.
Стаите миришеха на прясно дърво, а като вървеше, подметките
на обувките й за тенис издаваха скърцащ звук, който ечеше из цялата къща. Беше
горещо и тихо. За известно време застана неподвижна в средата на предната стая
и изведнъж се замисли за нещо. Бръкна в джоба си и извади две парченца тебешир
- едното зелено, другото червено.
Мик изписа много бавно големите печатни букви - отгоре
ЕДИСЪН, а под него ДИК ТРЕЙСИ и МУСОЛИНИ. После във всеки ъгъл с още по-големи
написа със зелено инициалите си М.К. и ги очерта червено. Когато направи това,
тя отиде до отсрещната стена и написа една много мръсна дума - и пак постави
инициалите си.
изд. Георги Бакалов
Фотография Васил Танев
Коментари