В общи линии знаеш историята: вълшебната напитка, страстната любов, невъзможното щастие, черните и белите платна на кораба. Но историята между тези тук твърди корици е събирана парче по парче от ръкописи, от откъслечни фрагменти, от различни произведения с различен поглед към темата. И вдъхва респект желанието да бъдат преведени оригиналните текстове. Така че настоящият том събира петте най-ранни творби за Тристан и Изолда в превод от старофренски, плюс ценен предговор и обяснителни бележки. И в по-суровите, и в по-фините текстове българският стих е сръчен, устремен. Когато е нужно - напрегнат, в други моменти - игрив. За онези, които вече здраво са задълбали в Средновековието, този сборник е истинско съкровище, но дори случайното читателско любопитство може да бъде щедро възнаградено. Все пак това е един от основополагащите митове на европейската култура.
Авторът! Авторът!
И петте фрагмента са
писани през XII век, но за авторите е трудно да се каже много. За Мари дьо Франс не знаем
почти нищо освен името, за Берул и Томас - съвсем нищо, а на останалите двама
дори имената са неизвестни. Все пак доста вода е изтекла оттогава. Иначе митът
вероятно произлиза някъде от мъглите на келтския Север. Стъпва на континента с
френските менестрели и така започва вековната му популярност.
Нещо подобно
Същото издателство пусна
неотдавна и ле-тата на Мари дьо Франс, а ако си говорим по принцип за
прочути средновековни творби, познавачите благоговеят пред луксозното издание
на Песен за нибелунгите отпреди
няколко години. Самата легенда за Тристан и Изолда прескача при трубадурите,
обикаля Германия и Италия, в по-ново време е в основата на поеми от Тенисън и
Суинбърн, да не говорим за операта на Вагнер, а има и два филма на Франсоа
Трюфо, които стъпват върху нея. Ако пък наистина те интересува защо и как този
мит е повлиял толкова силно на европейското мислене с идеята за гибелната
любов, препоръчвам Любовта и Западът на Дени дьо Ружмон.
Тристан и Изолда е в близката книжарница, струва 15 лв., издава Изток-Запад, преводът от старофренски е на Паисий Христов, а предговорът и обяснителните бележки - на Стоян Атанасов
Текст Ангел Игов /
Фотография Васил Танев
Коментари