Ако ще си разказваме историята на живота, то не е ли редно да започнем от самото начало - още от зачатието? Има един много известен такъв роман, но за него - след малко. Зад кулисите на музея е колкото класически, толкова и провокативен. Той стъпва върху достолепния жанр на семейната сага и напоително разказва за едно непретенциозно и не особено приятно английско семейство на фона на големите исторически събития. Но, както подсказва и особеното начало, романът на Кейт Аткинсън си играе с правилата, гмурка се напред-назад из собствената си история, вдига вълни и пак ги укротява. Тази уверена стихия блика през разказа на Руби Ленъкс от зачатието до смъртта на майка й в две форми: основните глави, в които тече собственият й живот и „бележките под линия", където пък се потапяме в семейната история.
Ако трябва да съм честен, романът не започва добре: онова, което по-късно ще стане кипящо остроумие, в първите една-две глави е доста напънато, а стилът търси себе си сред претенциите и книжнината; плюс това и странните грешки в превода не помагат особено на четенето. Но после книгата набира скорост и то такава, че често оставяме без дъх - например в епизодите от двете световни войни. Така че, ако проявиш малко търпение, ще си заслужава.
Авторът! Авторът! Кейт Аткинсън е родена в Йорк (а не в Ню Йорк, както се твърди на задната корица) през 1951-ва и след неуспешен опит за университетска кариера се насочва към писането. Явно добре е направила, защото през 1995-а дебютният й роман, същият този Зад кулисите на музея, печели шумната награда Уитбред, която в наши дни се нарича Коста, защото парите ги дават едни хора, дето иначе се занимават с кафе. Аткинсън е автор на още няколко романа и сборник с разкази, също добре приети от критиката и публиката. А иначе живее в Единбург и обича да се заяжда с журналистите, но и те пък понякога си го заслужават.
Нещо подобно Романът, за който намекнах в началото, е легендарният Тристрам Шанди на Лорънс Стърн (кога някой ще го преведе на български, де?!) Също като мистър Шанди, нашата Руби Ленъкс започва разказа си от зачатието и не си пада по праволинейността, а обича да се отклонява и да се шматка насам-натам. Култовата творба на Стърн, впрочем, се споменава няколко пъти в книгата на Аткинсън, така че Зад кулисите на музея е малко нещо реплика - но, разбира се, съвременна и женска. А британската литература от последните десетилетия има традиция на силни, смели и иронични женски гласове - да споменем само Анджела Картър, Джанет Уинтърсън или Зейди Смит.
Зад кулисите на музея е в близката книжарница, струва 15 лв., издава Колибри,
а преводът от английски е на
Ралица Кариева
Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев
Коментари