Младежка вялост - колко неповторима и присъща на възрастта е тя! Има ли нещо, което се изпарява така бързо и безвъзвратно? Жизнерадостта, великодушните чувства, отчаянието - всички традиционни качества на младостта - всички без изключени, освен нея - ни придружават през целия живот. Неведнъж през зрялата възраст ни се случва да си възвърнем под влиянието на някой нов подбудител това, което сме смятали за окончателно загубено, един истински подтик към действие, възобновяване на силата ни и усредяването й към нова цел. Неведнъж ни се открива нова истина, под чието осветление трябва да подредим всичките си досегашни познания. Всички тия съставки са част от самия живот; но вялостта - това отпускане на още непокътнатите мускули, оттеглянето на мисълта, която се усредява сама на себе си, застаналото неподвижно в небосклона слънце и туптящата с ритъма на сърцето ни земя - вялостта е присъща само на младостта и умира с нея. Може би в своя дом в предверието на рая героите са удостоени с някои радости, като възмездие за блажената гледка, на която не могат да се насладят; може би самата блажена гледка има някакво далечно родство с това скромно преживяване, лично аз във всеки случай се чувствах близо до рая през тия дни на пълна вялост, прекарани в Брайдсхед.
***
- Защо наричате това жилище „замък"?
- Защото беше замък, преди да го пренесат тук.
- Какво? Какво искате да кажете?
- Тъкмо това. Имахме замък, на една миля оттук, в долината
недалеч от селото. После по времето на Иниго Джонс се почувствахме привлечени
от долината; тогава събориха замъка, пренесоха камъните тук и построиха новия
дом. Много съм доволен от това. А вие?
- Ако този дом би бил мой, бих прекарал тук целия си живот.
- Само че той не ми принадлежи, Чарлс. Засега е мой; но обикновено
е пълен с хищници. Да можеше да е винаги така - винаги лято, самота, зрели
плодове и Алоизиус в отлично настроение...
Така обичам да си спомням Себастиан - какъвто беше през това
лято, докато скитахме сами в тоя омагьосан дворец; Себастиан в своя
стол-количка, тикан по заградените с чемшир алеи на овощните дървета, за да
търси горски ягоди и топли пресни смокини, се промъква от цветарник в
цветарник, от едно ухание към друго, и от климат в друг, избирайки мискетово
грозде и орхидеи за петлиците ни; Себастиан, който се катери на куц крак, като
се преструва на безкрайно измъчен, до старата детска стая, седнал на овехтелия
цветен килим, гдето се търкалят всички извадени от шкафа играчки, докато
бавачката Хаукинс кърпи дружелюбно в ъгъла и казва: „И двамата сте еднакво лоши
хлапета. На това ли ви учат в колежа?". Себастиан, легнал на огряната от
слънцето пейка между колоните, а аз седнал на прав стол до него, се опитвам да
рисувам фестона.
- И куполът ли е от Иниго Джонс? Изглежда по-скорошен.
- О, Чарлс, не се дръжте постоянно като турист! Какво
значение има кога е строен, щом е красив?
Издава Библиотека Златни зърна, София, 1947
Фотография Васил Танев
Коментари