В очакване на бежанците

icon
Sofialive.bg

Сега какво ще правиме без варвари?
За нас все пак те бяха разрешение.

Константинос Кавафис, „В очакване на варварите"
Превод: Атанас Далчев

През 122 година след Христа в римската провинция Британия император Адриан започва изграждането на едно от най-масивните съоръжения на античния свят: каменна стена дълга 118 км и висока 6 метра, буквално разделяща острова на две. Целта на стената, известна като Ардианов вал, части от които днес ЮНЕСКО ревниво пази, е да защити най-северните части на Империята от набезите на варварските народи, предимно пикти.

Но набезите не секват. Дивите варвари заедно с дивите си жени, деца, овце и прасета, напират от всички посоки към Рим, викат, мачкат, грабят, убиват, подпалват. Готи, авари, алемани, вандали, хуни, франки, маври, араби - потокът от имена и племена е безкраен и залива всичко по пътя си.

В цивилизационната си паника Империята започва да издига стени, диги и крепости навсякъде по външните си граници, от Триполитания до Германия, от Сирия до Мизия. Известни по-късно като limes (мн. ч. limites), тези символи на страха, разделящи директно „цивилизация" от „варварство", неусетно поставят началото на края. От крепостни, пограничните укрепления се превръщат в затворнически, зад които социалният и политически живот бавно загнива, докато напрежението отвън не спира да расте като зад язовирна стена. Империята скоро стига до своя лимит. Пречупва се. Умира.

Всеки път, когато попадна в медиите на темата за кризата в Европейския съюз, се сещам за късната Римска империя. Учудващо е колко много двете епохи си приличат. Разпад на политическата система. Икономически упадък, съчетан с масова корупция и гигантски злоупотреби с капитали сред управляващата класа. Липса на граждански дух. Демографски срив и обезлюдяване на цели райони. Мигранти-варвари, обсадили границите.

Учудващо е също така колко много си приличат реакциите ни, особено по последната тема. Страх. Омраза. Неразбиране. Издигане на стени.


Преди няколко дни българското правителство обяви, че ще започне строежа на 30-километрова телена ограда по границата ни с Турция, на стойност 3 милиона евро, за да ограничи потока от бежанци. Това, разбира се, не е прецедент. В края на декември миналата година Гърция завърши 10-километрова ограда (на стойност 3 милиона евро) по река Еврос. Ако съдим по реакциите в интернет форумите (виртуалния ни римски площад), повечето българи ентусиазирано подкрепят подобни инициативи. Да спрем имигрантите и бежанците, тези преносители на зарази; да спрем негрите и арабите; да спрем и ислямските фундаменталисти, които искат да ни изядат хляба и да ни вземат държавата!

Скрити зад националистическите амбразури на невежество и страх, българите - и европейците като цяло - не обичат да си спомнят, че и тях някога са считали за „варвари", орди развяващи опашка на кон, бясно препускащи към „цивилизования" свят.

Забравили собствената си история, европейците строят limites с надеждата, че така ще могат да избегнат съдбата си, да спрат неумолимия ход на времето.

Времето обаче не признава стени и огради. Ако има нещо непреходно в човешката история, това е движението от едно място към друго. Мигранти. Бежанци. Великите преселения на народите. От Африка към Европа. От Азия към Америка. От Европа към Америка. От Азия и Африка към Европа.

Европейският съюз, към който ние, за щастие или нещастие, принадлежим, днес е изправен пред важен избор. Да се огради със стени, камери, мрежи и визи, зад които бавно да изгние, докато „варварите" накрая сами не вземат полагащото им се. Или да отвори широко портите за нов живот, за кръвопреливане - живот, който няма да е същият като предишния, но може би ще спаси Европа от самата себе си.

Нека на това място си спомним думите на римския поет Овидий: „Всичко се променя, нищо не загива." Защото така наречените варвари в крайна сметка завладяват Рим, но също така го спасяват от собствената му агония и ирелевантност. Варвари започват да защитават остатъците от Империята. Варвари я управляват. Варвари запазват фрагментите на римското културно наследство. Варвари стават философи, поети. Варвари създават нови държави. Семената на днешна Европа са варварски.

Фотография Васил Танев

В момента чете душите на хората, а в модата влага чувство, емоция и много от себе си